Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Какво? — Бо остави кутийката на масата.
— Почакай — трябва да кажеш всичко, повтори си Рина. Трябваше да изтърпи цялото унижение от случилото се. — Тогава си помислих, че е случайно, както твърдеше и той. Беше едно от онези резки, сякаш неосъзнати движения. Махаше с ръце, аз пристъпих към него и ръката му ме удари. Наистина можеше да бъде случайно, затова го приех като такова. До следващия път.
Този път в очите му нямаше сънливост. Те бяха чисти, зелени и твърди.
— Ударил те е отново.
— Този път беше различно. Беше планирал празнична вечеря, а аз бях в пълно неведение. Луксозен френски ресторант, шампанско, цветя — всичко както си му е редът. Каза ми, че е повишен и се мести в Ню Йорк. Радвах се за него — беше малко неочаквано, но какво можех да направя? Освен това… — тя въздъхна и с мъка си пое въздух. — Освен това част от мен си казваше: „Това ще улесни нещата. Няма да има драматични сцени.“
— И го казваш с чувство на вина, защото?
— Защото издава студенина, предполагам. Погледнато отстрани, изглежда така: „Хей, гаджето, от което малко ми е писнало, просто слиза от сцената. Ура! Какъв късмет!“ Опитах се да се преструвам, че не съм облекчена, когато той каза, че иска да отида в Ню Йорк с него и дори тогава ми трябваха няколко минути, за да проумея какво точно ми говори. Но не можех да се съглася и се опитах да му обясня защо не мога. По-точно, защо не искам.
— Добре, значи мъжът, с когото си се срещала няколко месеца, е искал ти да се преместиш, да напуснеш дома си, семейството си и работата си, защото той е получил повишение — Бо надигна косата си с една ръка и насочи пръста на другата към нея. — Виж какво, казах ти, че и извън нашето синьо кълбо има живот. Очевидно твоят човек е бил спуснат от някоя друга, невъзможна планета.
Това я разсмя.
— Слушай ме, сега идва най-лошото. Неочаквано той извади пръстен с диамант с размерите на метеор и ме осведоми че ще се оженим и ще живеем в Ню Йорк — Рина затвори очи, защото начинът, по който се бе почувствала тогава, сякаш възкръсна. — Бях направо като ударена с мокър парцал, кълна ти се. Дойде ми толкова изневиделица, че докато се опитвах да кажа „благодаря, но не мога“, сервитьорът донесе шампанско, хората от съседните маси започнаха да ръкопляскат и пръстенът се озова на ръката ми.
— Натикал те е в капан.
— Да — тя въздъхна, беше му благодарна за разбирането. — Не можех да започна спор точно там, пред целия проклет ресторант, така че изчаках, докато се прибрахме у нас. Да кажем, че той не го прие добре. Започна да вика по мен, нарече ме кучка, била съм го унижила, била съм глупачка и тъй нататък. Престанах да изпитвам съжаление към него и също му се развиках. Тогава той ме удари. Каза, че щял да ме научи кой е шефът и когато се опита да ме удари втори път, аз го свалих на земята, изритах го в слабините и го изгоних.
— Готов съм да те поздравя за това и да добавя, че от всичко, което ми разказа, главният претендент за анонимния подпалвач е той.
Бо не я накара да се чувства виновна, осъзна Рина. Нито глупава, нито слаба. Беше доста интересно да сподели най-гадния и унизителен случай от живота си с един мъж, който не допуска да се почувства унижена и омърсена.
Сърцето й заби по-бързо.
— Не е точно така, но има връзка. На другата сутрин рано-рано моят капитан и О’Донъл почукаха на вратата ми. Оказа се, че някой е подпалил мерцедеса на Люк, няколко часа след като го изритах през вратата. Беше направено така, че уликите да сочат мен. Не се получи. Първо — защото Джина дойде и остана цялата нощ с мен, дори все още беше вкъщи, когато колегите дойдоха. И второ — защото ми повярваха.
Можеше да види по лицето му каква любов изпитва към нея, но трябваше да довърши всичко докрай.
— Методът, който бе използвал неизвестният подпалвач, беше абсолютно еднакъв със снощния пожар. Има много големи прилики. А когато ми се обади тази сутрин, той самият загатна за това.
— Този негодник Люк може да е подпалил собствената си кола, за да ти нанесе още един удар. Може би го е направил и снощи, за да ти отмъсти.
— Възможно е, освен… Миналата нощ, когато се обади, той каза още нещо. Не включих веднага, не напълно. Всичко стана прекалено бързо и не стигна до съзнанието ми чак до тази сутрин. Той каза, че трябвало да си помисля за всички мъже, с които съм била, чак до най-първия.
— И?
— Първият мъж в живота ми беше Джош. Той изгоря в пожар много преди да срещна Люк.
— Пушейки в леглото.
— Никога не го повярвах — дори сега гласът й затрепери. — Трябваше да приема заключението, но не го вярвах. След това трима мъже, с които имах връзка, също бяха свързани със сериозни пожари. Единият от тях е мъртъв. Вече не мога да го приема за случайност. Не и сега.