Едно момче брои звездите
- Автор: Лундемис Менелаос
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. А. Коджаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Едно момче брои звездите». Краткое содержание книги:
— Къде да ги хвърлим? В джобовете си ли?
— Разбира се. Нима вонят и горят? Вън, рожби и мръсотии на сатаната, дето поглъщате камилата и разкъсвате комара! Вън, поколение невярно!
Когато го чуе да приказва така, попът пламва:
— Светотатецо! — вика той. — Отвратителният ти и гнусен език осквернява всички свещени писания!
— Тези списания, за които говориш, попе, може езикът ми да ги бърка, но умът ми ги разбира правилно.
— Ето и друго осквернение!
— Недей си разваля обеда, ами я по-добре ми обясни нещо. Как може те да не възприемат това, което ти всеки ден правилно им разправяш, а да попиват като гъби това, дето аз им казвам погрешно. А? Ето това исках да ми обясниш!
— Ставаш сто пъти по-голям светотатец! Защото сравняваш свещения урок по вероучение с шегите, която правиш за развлечение на учениците. Но стига вече! Това безобразие ще бъде наказано!
— Бог да ме убие, ако разбрах нещо от това, което каза. Но понеже и моята тиква все нещо сече и понеже познавам сърцето си, разбирам, че искаш да кажеш, че трябва да си дам оставката. Нали е така?
— Ти водиш учащата се младеж към гибел!
— Хоп! Чакай, попе! Към гибел я водят някои други… някакви настървени кръвници, някакви безчувствени хора, които обикалят тук като вълци и разкъсват сърцата на децата. Както искаш ме наречи. Говедо, дръвник, камък, но не ме наричай безсърдечен. Всичко честно съм почел и всичко безчестно съм потъпкал. Почитай баща си и майка си, за да… така е. Не, няма да си играем!…
— Спри!
— Сега, като казах вече всичко, ще спра, защо да не спра? Аз вече всичко си казах.
На попа му идваше да раздере расото си. Бай Тодос се наведе да събере люспите.
— Я виж ти дяволчета. На „боклукчийница“ са превърнали училището! Не че забравят… Не! Мерак им е да ме измъчват, да ме наскърбяват. Махай се, поколение невярно!
— Неверующо поколение — поправи го попът.
— Ти го кажи по попски, а мене остави да го кажа по човешки… Така го разбирам по-добре.
— Антихрист такъв!
— Аз съм виждал господа Исуса… той не носи расо… нито пък дрехите му са черни като твоите. Не. Христос носи сини дрехи и върху тях червена полушубка. Върви и виж по всички черкви. Ако видиш някъде, че носи расо, заплюй ме!
— Ако не се приеме предложението ми, ще подам оставката си — рече попът, повдигна полите на расото си и се изпари като черен пушек.
— Дано си подадеш оставката — промърмори старецът под мустак. — Тогава може би бихме успели да се разберем с бога.
Наведе се още един-два пъти, събра последните люспи, после се хвана за кръста, сякаш го връзваше, въздъхна и почна да слиза по стълбата.
— Да отидем сега за звънеца… — рече той, решейки с пръсти брадата си. — Бог да дава разум на поповете, на пашите и на псалтовете. Амин.
Мельос се запъти към училището; сърцето му беше изпълнено с топлота и нетърпение. Ризата му трепереше, сякаш беше скрил в пазвата си някакво птиче. Очите му пресъхваха от жажда да я зърне. Как ли ще бъде? Какво ще прави, когато тя го види след толкова време? Онези очи… как ще го посрещнат… онези очи? С колко нежност? С колко блясък? Ами ако са студени, ако са чужди, сърдити? Как ще издържи той?
Училище с чужда Аграмбели…
Бай Тодос не разбра нищо. Стисна го в прегръдките си… склони глава към него и замря. „Смокварчето“ беше добре заякнало. Това му беше достатъчно. Дертовете на сърцето са преходни като водите. Остави то. Ще се поопари… а после ще му мине. Но като го видя и му заговори… разбра, че огънят, който беше обхванал това бръмбарче, го изгаряше вече и отвътре, и отвън. Нови грижи легнаха на гърба на стареца. А той е вече стар и прегърбен.
— Разбрах… — каза му той — не ми казвай нищо. Всичко чета по лицето ти като на книга. Главата ми не знае и буквата „а“ дори, но душата ми е грамотна. Ще те оставя да се справиш сам. Какво войниче ще станеш ти? Излез на мегдана и замервай с камъни оня, който ти се противопостави. Любовта и смъртта се страхуват само от едно нещо: от себе си. Нищо няма да ти кажа.