Край развалините на Вавилон

— Слава на Аллах, че най-сетне се пробуди! Ударът, който получи, беше добре нанесен. Вие християнските кучета, изглежда, притежавате железни черепи, защото този удар на всеки правоверен щеше да разтвори дверите на рая. Нали умно нагласихме нещата?

Понеже не отговорих на въпроса, предрешеният контрабандист продължи суетно:

— Вие се наричате прочути хора и ето защо не бива да се учудвате, че познаваме вашите особености. Когато бе доведен само твоят придружител, Сефира веднага каза, че ти ще подириш приятеля си. Аз трябваше да те чакам, тъй като фигурата ми е подобна на неговата. Проучих мястото, край което вероятно щеше да се промъкнеш, и Сефира ми даде указание как да те примамя в засадата, което и сторих. Беше направило впечатление, че твоят спътник постоянно те нарича «сихди», и с тази дума ми се удаде да разсея първоначалното ти подозрение. Аллах ти беше взел остротата на зрението и слуха, иначе щеше да се усетиш, че друг те извика.

— Сега къде съм? — попитах.

Не очаквах да чуя истината, но ако се впуснех в разговор с него, може би щях да успея да преценя от думите му някои неща, които не би ми казал.

— Май много ти се иска да го знаеш? — ухили се той. — Аз ще излея върху теб добротата на моето сърце и ще ти дам желаните сведения. Ти се намираш в преддверието на пъкъла, в който Шейтана те чака с всичките си подчинени, за да им покаже как трябва да бъде одрано едно християнско куче от твоя сой. Кажи, харесва ли ти това?

— Много!

— Не се преструвай! Та нали виждам страха, който е обхванал душата ти. Също така не е необходимо тепърва да те известявам, защото ти самият трябва да си го кажеш, че Шейтана ще изнамери за теб най-големите наслади, които могат да бъдат предложени в Джехенната.

Той вероятно бе имал намерение най-благодушно да ми опише тези «наслади», но не стигна дотам, защото в този момент от споменатата дупка се зачу шум от стъпки, опипващо изкачващи стъпала, а после се появиха трима мъже, от които втория и третия не познавах, но затова пък толкова по-добре познавах първия — беше Сефира. Той ми хвърли един изпитателен поглед и попита пазача:

— Виждам, че чапкънът се е свестил. Говори ли с него?

— Да — отговори дребният.

— Той какво каза?

— Че тук много му харесва.

— Това е изрекъл не франкът, а неговото отчаяние. Той може да се досети какво го очаква. Тук има по-различни съдии отколкото в Хиле, а и няма дувар, през който да се избяга. За съжаление, сега нямаме време да се занимаваме с него, нос толкова по-голяма любов ще го сторим по-късно. Свалете го долу! Ще го сложим при пишкхидмет баши, нямаме друго място. При шейха на хаддедихните не бива да го вкарваме, защото съберат ли се заедно, ще започнат да кроят планове за бягство, а това трябва да се предварди.