Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Пътят беше труден, защото минаваше през глухи дебри и дълбоки долища. Добре че обилните и сухи снегове бяха настлали отличен път за шейни, а присъствието на военни гарнизони в Могильов, Ямпол и Рашков осигуряваше безопасността. Азба бей беше премахнат, разбойниците избесени или пръснати, а татарите не тръгваха зиме по обикновените пътища поради липсата на трева.
Най-сетне пан Нововейски обеща, че ако получи разрешение от пан Рушчиц, ще излезе да ги посрещне с няколко десетки конници. Затова пътуваха весело и с желание. Зоша беше готова да отиде накрай света подир пан Адам. Пани Боска и двете арменски жени очакваха скоро да видят мъжете си. Наистина Рашков се намираше всред страшни гори накрая на християнството, но те не отиваха там за цял живот, нито за дълъг престой. Напролет щеше да има война; за нея се говореше навсякъде в крайграничните области, ето защо, щом се върнеха любимите им същества, трябваше да поемат обратно с пукването на пролетта, за да спасят главите си.
Ева остана в Хрептьов, задържана от пани Володиовска. Баща й също не настояваше особено много да я вземе със себе си, още повече като я оставяше в дома на толкова благородни хора.
— Аз ще я изпратя със сигурни хора или сама ще я доведа — казваше му Башка, — по-скоро сама ще я доведа, защото бих искала веднъж през живота си да видя целия този страшен крайграничен кът, за който от малка съм слушала толкова много. Напролет, когато пътищата почернеят от чамбули, мъжът ми няма да позволи, но сега, ако Ева остане тук, ще имам добър предлог. След около две седмици ще почна да настоявам, а след три непременно ще получа позволение.
— Вашият мъж, spero215, и през зимата няма да пусне ваша милост без значителен ескорт.
— Ако може, той сам ще тръгне с мене, а ако ли не, ще ни съпроводи Азия с около двеста, па може и повече конници, защото чувах, че той и без това ще бъде командирован в Рашков…
Разговорът свърши с това и Ева остана. Баша обаче си правеше и други сметки освен поводите, които изложи пред пан Нововейски. Тя искаше да улесни сближаването на Азия с Ева, защото младият татарин почваше да я тревожи. Колкото пъти биваше с нея, на въпросите й той наистина отговаряше, че обича Ева, че старото чувство не е угаснало у него, но винаги когато биваше с Ева — мълчеше. А девойката се бе влюбила до забрава в него в тая хрептьовска самотия. Неговата дива, но великолепна хубост, неговото детство, прекарано под твърдата ръка на пан Нововейски, княжеският му произход, тая продължителна тайна, която е тежала над него, и най-сетне военната му слава я бяха съвсем очаровали. И тя само чакаше момента да му открие сърцето си, горещо като пламък, да му каже: „Азия, аз съм те обичала от дете!“ — да падне в прегръдките му и да му се закълне в любов до смъртта. Обаче той стискаше зъби и мълчеше.
Отначало Ева мислеше, че присъствието на баща й и брат й въздържат Азия от признания. Но по-късно и нея я обзе тревога, защото ако те непременно биха срещнали пречки от страна на бащата и брата, особено докато Азия няма полско гражданство, все пак той можеше поне пред самата нея да открие сърцето си и беше длъжен да го открие толкова по-скоро, толкова по-откровено, колкото повече пречки се изправяха на пътя им.
А той мълчеше.
Съмнения се прокраднаха най-сетне в душата на девойката и тя започна да се оплаква от съдбата си пред Баша, която обаче я успокояваше с думите:
— Не отричам, че това е странен и страшно скрит човек, но аз съм сигурна, че те обича, първо, защото ми е казвал това много пъти и, второ, тебе те гледа по-другояче, отколкото другите.
На тия думи Ева отговори, като клатеше тъжно глава:
— Вярно, че по-другояче, но не зная дали това е любов или омраза.
— Мила Ево, не плещи глупости!… Защо ще те мрази?
— А защо ще ме обича?
Сега Баша я замилва по лицето с дребната си ръчица:
215
Надявам се (лат.). — Бел.прев.