Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Защо мълчиш, ваша милост панно? Тъжна ли си нещо? — попита пан Нововейски.
— Нали татко е в робство — отговори Зоша с тънко гласче.
— Това не пречи! — каза юнакът. — Можеш да потанцуваш! Погледни, ваша милост панно, из тая зала: тук сме няколко десетки рицари и едва ли някой ще умре от собствената си смърт, а или от погански стрели, или в робство. Този днес, оня утре! И всеки тук по тия краища е загубил някого от своите, но ние се веселим, за да не би Господ-Бог да помисли, че се оплакваме от службата си! Ето, това е! Можеш да потанцуваш! Усмихни се, ваша милост панно, покажи очичките си, защото иначе ще помисля, че ме мразиш!
Наистина Зоша не повдигна очичките си, но пък ъглите на устата й започнаха да се повдигат и върху румените й бузи се появиха две трапчинки.
— Обичаш ли ме поне малко, ваша милост панно? — попита отново кавалерът.
На това Зоша отговори с още по-тихо гласче:
— Ами… да…
Като чу това, пан Нововейски подскочи на пейката, грабна ръцете на Зоша и започна да ги покрива с целувки и да казва:
— Край! Няма какво! Влюбих се във ваша милост до смърт! Не искам никоя друга, само ваша милост! Моя най-мила хубавице! Господи! Как те обичам, ваша милост панно! Утре ще падна пред нозете не майка ти! Какво ти утре! Още днес ще падна, само да съм сигурен, че си ми приятел!
Страхотен грохот от гърмежи зад прозорците заглуши отговора на Зоша. Зарадваните войници гърмяха така в чест на Башка; затрепераха прозоречните стъкла, стените се затресоха. За трети път се уплаши сериозният Навираг, уплашиха се и двамата учени анардрати, но застаналият до тях Заглоба започна да ги успокоява на латински:
— Apud Polonos — каза им той — nunquam sine clamore et strepitu gaudia fiunt.212
Изглежда, всички чакаха само тоя гръм на пушките, за да се развеселят до крайна сметка. Обикновената шляхтишка изисканост сега започна да отстъпва пред степната дивост. Оркестърът загърмя; танците отново се развихриха като буря, очите станаха разпалени и огнени, пара се вдигаше от косите. Най-възрастните дори се пуснаха в танца, гръмки възгласи се носеха всеки миг и пиеха, и пируваха, вдигаха наздравици с обувката на Баша, стреляха с пистолети в токовете на Ева — и Хрептьов ехтеше, гърмеше и пееше чак до сутринта, та дивечът от съседните гори се скри от страх в най-дълбоките гъсталаци.
А понеже това беше почти в навечерието на страхотната война с турската сила, понеже над всички тия хора висеше заплаха и смърт, сериозният Навираг се удивяваше безкрайно на тия полски войници, а не по-малко се удивяваха двамата учени анардрати.
Трийсет и четвърта глава
На другия ден всички спаха до късно освен войниците от караула и малкия рицар, който никога за никакво удоволствие не беше занемарявал службата си.
Младият пан Нововейски също стана много рано, защото Зоша Боска му беше по-мила от почивката. Той се облече още от сутринта с хубави дрехи и отиде в оная зала, където вчера бяха танцували, за да подслушва дали в съседните стаи за жените вече не е започнало движение и суетня.
В стаята, заета от пани Боска, вече се чуваше някакво движение, но нетърпеливият младеж толкова бързаше да види Зоша, че хвана кинжала си и започна да кърти с него мъха и пръстта между гредите, та поне през дупчица с едно око да надзърне у Зоша.
При това занимание го свари пан Заглоба, който дойде с броеницата си за молитва, и като разбра веднага какво става, приближи се на пръсти и почна да налага гърба на рицаря с броеницата от сандалово дърво.
Пан Нововейски бягаше, измъкваше се и уж се смееше, но беше много смутен, а старецът го гонеше, биеше и повтаряше:
— Ах ти, турчин такъв, ах ти, татарино, на ти, на ти! Exorciso te!213 А къде ти е приличието? Жените ще подглеждаш, а? На ти! На ти!
— Ваша милост благодетелю! — викаше пан Нововейски. — Не е редно от светата броеница да се прави камшик! Оставете ме, защото аз нямах грешни намерения!
— Не е редно, казваш, да бия със светата броеница? Не е вярно! Палмата също е свещена на Цветница, а пък бият с нея. Това някога е било поганска броеница и е била собственост на Субагази, но аз му я взех при Збараж, а после апостолският нунций я освети. Гледай, истинско сандалово дърво!
— Ако е истинско сандалово дърво, трябва да мирише.
— На мене ми мирише броеницата, а на тебе момичето. Ще трябва още доста да ти отупам гърба, защото дяволът най-добре се прогонва от тялото със свещените броеничени зърна!
212
У поляците няма забава без викове и шум (лат.). — Бел.прев.
213
Заклинание за прогонване на зъл дух (гр.). — Бел.прев.