Магия за дракон
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магия за дракон». Краткое содержание книги:
— Не си го направил! — Невин се нахвърли върху него като обезумял.
— Аз, такова… Е, не мога да те излъжа. Направих го.
— Дано Великите разкъсат душата ти! Ти глупав, дърдорлив елф! Истински деомер на пазарището! — Невин млъкна и се задави от ярост.
— Но, милорд! — намеси се Родри. — Та това спаси живота на всички нас. Гуин ми каза, че Ястребите така и не са разбрали кой е Еван, преди да е станало прекалено късно.
— Е, тези ти думи, Родри, момчето ми, просто спасиха живота на твоя непрокопсан брат — що се отнася до мен. Все пак имам още какво да кажа по въпроса. Саламандър, тръгвай с мен, хайде!
Тъй като Невин го сграбчи за лакътя с ръка, която не падаше по-долу от ковашки клещи, на гертдина не му оставаше голям избор. Карайки му се, старецът го извлече в коридора и Родри дълго чуваше гласа му, преди да се отдалечат достатъчно.
Когато събра багажа, Родри слезе в двора на хана, където се навъртаха в очакване на заповеди Амир, Гуин и останалите войскари. Все още не разпознаваше бойците от Елдид, но с помощта на Джил бе научил техните имена и достатъчно дреболии, за да прикрие изчезването на паметта си. Поне Амир би трябвало да помни, защото младият боец му бе спасил живота преди няколко години в битка, но Родри не си спомняше нищо от това. Все пак, макар че не можеше да възстанови конкретни подробности, като имена, места или сражения, той помнеше, че е лорд — точно както сега, когато разполагаше отново с чифт панталони, усещаше колко удобно и мъжествено бе вместо туника да носи бриги. Тъй като отново водеше боен отряд, чиито членове се отнасяха към него с изключително преклонение, си възвърна старите усещания, като се започне от естествената гордост и се свърши с грижата за сигурността на хората. Също — как да застава и си държи главата, дори как да се усмихва, нещо, което робът Родри никога не би могъл да си позволи, нещо повече — нямаше да помни.
Когато Амир излезе напред с поклон, Родри се усмихна и вдигна ръка — жест, който му се стори привичен, макар и да не си спомняше. Хрумна му, че по някакъв начин подражава на съпруга на майка си, който го беше отгледал.
— Потегляме ли днес, милорд? — попита Амир.
— Потегляме. Амир, засега ти ще бъдеш капитан. Никога не забравяй, че тръгваме да водим най-странното сражение в живота си. Ако забележиш, че някой се държи необикновено — унася се или говори нещо, което не можеш да проумееш, — казвай веднага на Невин. От онова, което ми разказа Джил, нашите врагове могат да въздействат върху съзнанието на хората много отдалеч.
— Е такъв случай, милорд, ще бдя. Да заповядам ли на хората да оседлаят?
— Направи го.
Когато останалите се разбързаха, Родри забеляза Гуин, който стоеше настрана и изглеждаше малко объркан, сякаш нямаше представа как ще намери мястото си в новата обстановка.
— Гуин? Мислих по въпроса. Няма никаква причина да вървиш с останалата част от бойния отряд, защото ти всъщност нямаш място в него. Би ли станал мой телохранител отсега нататък?
Гуин кимна в знак на съгласие, за миг заби поглед в земята, сетне вдигна очи и му се усмихна с обич, която отиваше много по-далеч от преклонението на един воин пред лорда, на когото се е клел. Родри знаеше, че Гуин е влюбен в него; понякога се трогваше, друг път се чувстваше неудобно, но неизменно помнеше, че има много причини да му бъде благодарен. Плесна го приятелски по рамото:
— Ще дойдеш ли да яздиш до мен?
— Ще дойда. Благодаря.
— Няма за какво. Ако ще трябва да бдиш над мен, ще се наложи да си начело на колоната.
Гуин отново се усмихна и за миг те останаха така заедно, радвайки се на взаимната си компания и на още нещо. Сетне Родри вдигна поглед и видя Джил, Невин и един много притихнал Саламандър да слизат заедно по външните стълби. При вида на годеницата си, както той мислеше за нея напоследък, изпита някакво необикновено чувство за вина, но и нещо повече — яд, че я вижда да върви заедно с магьосници. Понякога оставаше с чувството, че тя се отдалечава бавно от него — носи се с някакъв тайнствен прилив по безбрежно море, все по-далеч и по-далеч, отвъд възможностите му да я призове обратно при себе си.
— Какво става? — попита Гуин. — На теб сякаш едва не ти прилоша.
— Нищо, нищо, само си мислих. Прекалено дълго стоях затворен, това подкопава нервите ми.
Следван от Саламандър и Джил, Невин долетя при тях. Старецът се хилеше като същински берсеркер.
— Готови ли сте за тръгване, момчета?