Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Лили се изчерви красиво и отвърна:
– Знам. Не съм го искала, но когато... когато Аврора умря, силата й се преля в най-близкия Летен приемник. Обикновено това е някоя от другите кралици, но аз съдържах силата на рицаря и тя просто... скочи там.
Повдигнах вежда и попитах:
– Добре ли си?
Тя се намръщи.
– Не съм сигурна. Трябва да обмисля доста неща. За пръв път подобна сила попада у смъртен.
– В смисъл, че не си, ъъъ, не си, нали?
– Направила своя избор? – попита Лили и поклати глава. – Все още съм си аз. Не знам какво ще правя, но Титания каза, че ще ме научи.
Извърнах поглед настрани.
– И си избрала Фикс за свой рицар, ха.
Тя му се усмихна.
– Вярвам му.
– Мен ме устройва – казах аз. – Фикс вече успя да срита задника на Зимния рицар.
Лили примигна и го погледна. Дребничкият мъж се изчерви и кълна се в Бог, започна да човърка с върха на обувката в земята.
Лили се усмихна и ми подаде ръка.
– Исках да се запознаем. И да ви благодаря, господин Дрезден. Дължа ви живота си.
Стиснах ръката й, но казах:
– Нищо не ми дължиш. Очевидно вече спасявам по инерция изпаднали в беда дами. – Усмивката ми се стопи. – Освен това ме бяха наели. Благодари на Мерил.
Лили се намръщи и каза:
– Не се обвинявайте за случилото се. Направихте всичко, защото имате добро сърце, господин Дрезден. Също като Мерил. Не бих могла да се отплатя за подобна доброта, а ще минат години, преди да мога да използвам моите... моите...
Тя се поколеба, търсейки подходящата дума.
– Сили?
– Добре, сили. Но ако имате нужда от помощ или безопасно място, можете да дойдете при мен. Ще направя всичко, което ми е по силите.
– Тя изпрати няколко домашни духчета да почистят апартамента ти, Хари – каза Фикс. – А аз тъкмо оправих колата, така че вече можеш да я караш. Надявам се, че нямаш нищо против.
Примигнах няколко пъти, преди да отговоря:
– Нямам. Хайде, влизайте, ще ви сипя по едно.
Посещението им се оказа доста приятно. Изглеждаха свестни хлапета.
След като всички си тръгнаха и навън се стъмни, на вратата отново се почука. Отворих и на прага стоеше Елейн, облечена в тениска и къси дънкови панталонки, които разкриваха красивите й крака. Косата й беше прибрана под бейзболна шапка на „Чикаго Къбс“ и тя каза без предисловия:
– Исках да те видя, преди да си тръгна.
Наведох се към нея.
– Надявам се, че си добре.
– Ти също. Маб плати ли?
– Да – кимнах аз. – А ти? Все още ли принадлежиш на Лятото?
Елейн сви рамене.
– Дължах всичко на Аврора. Дори да е имала възражения относно това, дали съм се разплатила изцяло с нея, това вече няма никакво значение.
– Къде отиваш?
Тя сви рамене.
– Не знам. Някъде, където има много хора. Може да се запиша в университет. – Тя си пое дълбоко дъх и каза: – Хари, съжалявам, че нещата се развиха така. Страхувах се да ти кажа за Аврора. Би трябвало да се досетя. Радвам се, че при теб всичко свърши добре. Наистина се радвам.
Има няколко възможни отговора на това, но предпочетох да кажа:
– Тя смяташе, че върши добро. Струва ми се, че разбирам защо ти... Виж какво, всичко вече свърши.
Тя кимна. После каза:
– Видях снимката на камината. На Сюзан. Онези писма. И годежния пръстен.
Погледнах към камината и ми стана гадно във всякакъв смисъл.
– Да.
– Обичаш я – каза Елейн.
Кимнах.
Тя въздъхна и наведе глава, за да скрие очите си под козирката на шапката.
– Мога ли да ти дам един съвет?
– Защо не?
Тя ме погледна и каза:
– Престани да се съжаляваш, Хари.
Примигнах.
– Какво?
Тя посочи с жест апартамента ми.
– Живееш в кочина, Хари. Очевидно се обвиняваш за нещо. Мога само да се досетя за какво, но е пределно ясно, че се тормозиш заради него. Преодолей го. Няма да й помогнеш с нищо, ако се превърнеш в ходеща плесен. Престани да си мислиш колко ти е зле – защото, ако на нея изобщо й пука за теб, сърцето й ще закърви, ако те види в такова състояние, както те видях аз преди няколко дни.
Гледах я известно време, след което казах:
– Романтичен съвет. От теб.
Тя ме стрелна с усмивка:
– Да. Каква ирония. Ще се видим някой път.
Кимнах и отвърнах:
– Довиждане, Елейн.
Тя се наведе към мен и отново ме целуна по бузата, след което се обърна и си тръгна. Гледах я как се отдалечава. И – законно или не – изобщо не споменах за нея на Съвета.
По-късно същата вечер застанах пред вратата на апартамента на Били. Отвътре се чуваха смях и музика и се разнасяше миризма на пица. Почуках и Били отвори. Всички разговори секнаха.