Безумният кораб

Малта пое обратно към дома си. Първите няколко крачки от мрачния път тя беше навъсена, сетне побърза да прекара ръце по челото си. Тя определено не искаше да свърши със сбърчено чело като майка си. Днес вече бе получила достатъчно поводи за въсене. Като например Брашън. В началото той се отнесе грубо с нея, но впоследствие, когато тя му поднесе кафе и започна да флиртува, той определено реагира. Тя беше готова да се обзаложи, че ако тази вечер той беше чакалият в беседката, тя щеше да бъде целуната повече от веднъж.

Неочаквани тръпки я пронизаха при тази мисъл. Тя не го харесваше. Той изглеждаше прекалено груб в пиратските си дрехи и с мустаците си. Със себе си той бе донесъл вонята на кораб, а ръцете му бяха груби, покрити с мазоли. Не, тя не изпитваше нищо към този мъж. Ала неговите погледи към леля Алтея бяха събудили интереса ѝ. Морякът бе наблюдавал леля ѝ по начина, по който гладен котарак се взира в птица. Самата Алтея нито веднъж не го погледна в очите. Дори когато му говореше, леля ѝ неизменно се вглеждаше през прозореца, разбъркваше чашата си с чай или чоплеше ноктите си. Това отбягване видимо го беше смутило. Отново и отново Брашън се бе обръщал пряко към нея. В един момент Алтея дори отиде при Силдин и седна на пода до него — в дирене на укритие от жадния поглед на моряка.

Майката и бабата на Малта не бяха забелязали, ала самата тя бе станала свидетелка. И възнамеряваше да открие какви точно са отношенията между леля ѝ и Брашън. Тя щеше да открие какво знаеше Алтея, за да накара един мъж да гледа към нея по такъв начин. Какво трябваше да направи самата Малта, за да накара Керуин да поглежда към нея така?

Тя поклати глава. Не, не Керуин. Срещата с по-големия му брат беше отворила очите ѝ. Керуин беше още момче, без истински плам в погледа и собствено влияние. Това беше слаб улов, когото тя спокойно можеше да хвърли обратно. Дори Рейн я бе докосвал по-пламенно.

Точно в този момент Малта достигна вратата на кухнята. Излизаше, че тази нощ тя все пак ще използва кутийката.