Безумният кораб

Малта пристъпи по-близо до ухажора си, повдигна ръце към главата му и зарови пръсти в къдриците му. Под допира ѝ той застина.

Девойката го накара да повдигне лице към нея.

— Как си могъл да си мислиш, че няма да дойда? — меко попита тя и въздъхна. — Каквито и мъки да ме връхлитат, какъвто и да е рискът… Не е трябвало да се съмняваш.

— Осмелих се да се надявам — призна той. При вида на лицето му Малта остана шокирана. Керуин много приличаше на Брашън, но му отстъпваше. До този момент тя бе смятала Керуин за мъжествен и зрял. Но сравнен със спомена, останал от присъствието на Брашън, Керуин изглеждаше все още юноша.

Това неволно сравнение я раздразни, защото намаляваше значимостта на триумфа ѝ. А Керуин улови ръцете ѝ и се осмели да целуне дланите им, преди да ги пусне.

— А не бива — тихо му каза тя. — Ти знаеш, че съм обещана на друг.

— Никога няма да му позволя да те има — зарече се той.

Малта поклати глава.

— Вече е прекалено късно. Вестите, които брат ти ни предаде вечерта, ме накараха да осъзная това. — Момичето замълча, извърнало поглед към нощната гора. — Нямам друг избор, освен да се подчиня на съдбата си. Животът на баща ми е залогът.

Керуин скочи на крака.

— Какво искаш да кажеш? — попита той с приглушен вик. — Вести…? Които брат ми донесъл? Животът на баща ти…? Не разбирам.

Сълзите, за момент задавили гласа ѝ, бяха истински.

— Корабът ни е бил заловен от пирати. Брашън беше така добър да ни съобщи за това. Ние се опасяваме, че баща ми и брат ми вече може да са мъртви, но ако не са, ако все още съществува надежда… Керуин, ние трябва да съберем пари за откуп. А как бихме могли? Колкото и да ми е неприятно да говоря за това открито, ти също знаеш колко е лошо финансовото ни състояние. Щом се разчуе, че семейният ни кораб е изгубен, заемодавците ще ни наобиколят като акули. — Тя затули лицето си с длани. — Дори не зная как ще се изхранваме, та какво остава да събираме откуп. Опасявам се, че ще бъда дадена на Дъждовника колкото се може по-скоро. И колкото и да ме измъчва това, аз зная, че това е правилната постъпка. Рейн е щедър човек. Той ще ни помогне да спасим баща ми. Ако бракът с него е нужен за това… то аз вече не съм толкова против.

Последните думи отново заплашваха с ридание. Малта залитна, искрено покъртена от случилото се.

Керуин побърза да я подкрепи.

— Клетата. Ти си толкова храбра. Но наистина ли очакваш, че аз ще позволя да се омъжиш за човек, когото не обичаш, дори и заради баща си?

— От нас не зависи нищо, Керуин — прошепна тя, отпуснала глава върху гърдите му. — Ще сключа брак с Рейн. Той притежава и богатството, и влиянието да ми помогне. За тези неща ще мисля, когато… Когато се наложи да изпълнявам дълга си към него. — Тя притисна лице към ризата му, засрамена от темата.