Аленото цвете и бялото

По-късно, много по-късно, когато брат му Хенри си е отишъл, слънцето е залязло отдавна, а първата чернова на едно много важно писмо вече е готова, Уилям отпуска шава на една топла възглавница — нито прекалено мека, нито прекалено твърда, точно колкото трябва. И заспива незабавно.

Нежна женска ръка гали страната му, докато той се заравя още по-дълбоко в покрития с памучна тъкан куп гъша перушина. Дори в съня си той съзнава, че това не може да бъде майка му. Майка му ги е напуснала. „Тя стана лоша жена“, така казваше баща му. Затова си е тръгнала, отишла е да живее с други лоши хора, а Уилям и Хенри трябва да се държат като смели момчета. Коя ли е тази жена, която го гали? Сигурно бавачката.

Той потъва още по-дълбоко в своя сън, съзнанието му прониква отвъд преградата, зад която се крият сънищата. Веднага стаята, в която спи той, става огромна, обхваща цялата вселена — или поне целия познат свят. Кораби навлизат в пристанищата, натоварени догоре с ютени чували, които не са му необходими; това е нещо лошо, и мрачното небе отгоре го потвърждава. Но на други места слънцето грее — над лавандуловите поля, които тази година сигурно ще дадат по-сочна реколта, отколкото е имало някога по времето на баща му. Из цяла Англия, в магазините и в домовете всеизвестният герб с буквата „Р“ присъства на видно място. Видни аристократки, които приличат до една удивително много на лейди Бриджлоу, прелистват пролетния каталог на „Ракъм“ и ахват дискретно, но възторжено при всеки нов артикул.

Силно изхъркване — неговото собствено — едва не го събужда. Пенисът му е в безцелна ерекция, загубен под завивките. Той се обръща, сгушва се в стройното, топло тяло на непознатата жена, притиска се към гърба й, притиска я с една ръка, вдъхва аромата на косите й, и продължава да спи.

На сутринта Уилям Ракъм осъзнава, че тази нощ е първата от шест години насам, която е прекарал до сутринта с жена до себе си. Спал е с толкова много жени, просънувал е толкова много нощи, но нощите и жените са се засичали толкова рядко!

— Знаеш ли — казва той замислено, още преди да се разбуди напълно, — това е първата нощ от шест години насам, през която съм спал до сутринта с жена до себе си.

Шугър го целува по рамото и едва не казва „Горкичкия“, но решава, че няма да е разумно.

— Е, струваше ли си чакането? — пита тя нежно.

Той отвръща на целувката й и роши червеникавата й грива. Но ежедневните грижи проникват през нежната мъглица на задоволството. Дънди. Дънди. На челото му се появява бръчка при спомена за писмото, което донесе снощи, за да го покаже на Шугър.

— Трябва да ставам — казва той и се подпира на лакът.

— Има поне още един час, докато започнат да събират пощата — отбелязва спокойно Шугър, като че ли за нея четенето на мислите му е най-обикновено занимание. — Тук има и пликове, и марки. Полежи още малко.

Той се отпуска отново на възглавницата, малко объркан. Възможно ли е наистина да е толкова рано? На Силвър Стрийт е толкова шумно от каруците, лая на кучетата, разговорите на минувачите, та му се струва, че вече наближава обяд. И какво е това същество, което споделя леглото му, та може да запамети всичко, написано със ситен шрифт в неговия договор, докато протяга голото си тяло като котка?