Звездният отбор
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-281-7
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Звездният отбор». Краткое содержание книги:
И тогава настъпва промяната. В лицето на младия Дейвид Зинк, който печели по 300 000 долара годишно. След пет години 80-часова работна седмица в голямата юридическа фирма той изтрещява и вместо в офиса, се озовава в един бар и после… във „Финли и Фиг”. Идеята да вземат на работа възпитаник на Харвард се харесва на двамата неудачници. A неуморният в търсенето на големи удари Уоли Фиг съзира златен шанс в смъртта на стар клиент. В пресата е прочел, че лекарство за сваляне на холестерола предизвиква инфаркт. Клиентът му го е вземал и е починал от инфаркт. Трябва да се намерят още жертви и да се заведе дело срещу третата най-голяма фармацевтична фирма в света! Да се подаде колективен иск, който ще донесе милиони! Звездният отбор се залавя на работа!
— Аз не отговарям за медицинските сметки на Уоли или неговото лечение от алкохолизъм. Нямам нищо общо със застраховката му.
— Тогава не можем да го задържим.
— Нима хиляда долара на ден не са ви достатъчни?
— Нека не подхващаме тази тема, мистър Зинк. Таксите ни са такива, каквито са. Разполагаме с шейсет легла и нито едно празно.
— Уоли е на четирийсет и шест години. Защо се нуждае от гаранцията на друго лице?
— Обикновено не я изискваме, но той не си плаща сметките.
И това е било преди „Крейокс“, помисли си Дейвид. Само ако можехте да видите доходите му сега.
— Колко дълго смятате да го задържите този път? — попита Дейвид.
— Застраховката му покрива трийсет дни.
— Трийсет дни независимо от напредъка на пациента. Значи всичко се диктува от застрахователната компания.
— Такава е действителността.
— Много жалко. Ами ако пациентът се нуждае от повече време? Мой приятел от гимназията беше закъсал сериозно с кокаин. Няколко пъти се подложи на едномесечно лечение, но така и не успя да се справи. Накрая беше принуден да лежи в клиника цяла година, и то при засилени мерки за сигурност. Едва тогава се изчисти напълно.
— Всеки от нас може да разкаже подобна история, мистър Зинк.
— Не се и съмнявам. — Дейвид махна с ръка. — Добре, мистър Хейл, какво предлагате? И двамата знаем, че Уоли няма да си тръгне тази вечер, защото рискува да се нарани.
— Съгласни сме да опростим досегашния му дълг, но някой трябва да гарантира за сумата, която ще остане непокрита от застраховката.
— Говорим за петстотин долара на ден, нали? Нито цент повече.
— Правилно.
Дейвид извади портфейла си, взе една кредитна карта и я хвърли на бюрото.
— Ето ви моята „Америкън Експрес“. Парите ще стигнат най-много за десет дни. После ще дойда да го взема и ще измисля как да действаме по-нататък.
Патрик бързо си записа данните от картата и му я подаде.
— Уоли се нуждае от повече от десет дни.
— Разбира се. Вече е доказал, че и трийсет не са достатъчни.
— Голяма част от алкохолиците се подлагат на три-четири лечения, преди изобщо да успеят да се справят.
— Десет дни, мистър Хейл. Нямам много пари, а работата при Уоли далеч не е високоплатена. Не знам какви методи използвате тук, но по-добре побързайте. Ще се видим след десет дни.
Докато Дейвид наближаваше кръстовището на трите щатски магистрали, на арматурното табло светна червена лампичка. Бензинът му беше на привършване. През последните три дни той бе забравил напълно да погледне стрелката на горивото.
Паркингът за камиони беше препълнен и занемарен и отчаяно се нуждаеше от ремонт. От едната страна имаше малко ресторантче, а от другата — магазин за хранителни стоки. Дейвид напълни резервоара, плати с кредитна карта и влезе вътре, за да си купи безалкохолно. Само една каса работеше и пред нея се извиваше дълга опашка от клиенти. Ето защо Дейвид се позабави, намери кутийка с диетична кола и пакетче фъстъци, след което се насочи към предната част на магазина. Изведнъж замръзна на място.
Рафтът пред него беше отрупан с евтини играчки за Хелоуин и всякакви други джунджурии. Някъде по средата, на нивото на очите си, Дейвид забеляза прозрачна найлонова опаковка с боядисани в ярки цветове… „Грозни зъби“. Той взе един комплект и веднага се зачете в дребния надпис на етикета. Произведени в Китай. Вносител: „Гъндърсън Тойс“, Луисвил, щата Кентъки. Дейвид грабна всичките четири опаковки. Разбира се, смяташе да ги използва като доказателство, но същевременно искаше да махне този боклук от пазара, преди някое друго дете да се разболее. Касиерката го изгледа странно, когато регистрира покупката. Той плати в брой и изтича обратно към джипа. Отдалечи се от бензиновите колонки и паркира под една ярка улична лампа близо до спрелите камиони.
Дейвид използва айфона си, за да потърси „Гъндърсън Тойс“ в Гугъл. Фирмата съществуваше от четирийсет години и бе създадена от частни инвеститори. Само преди четири години тя бе станала част от „Сонеста Геймс“, третата по големина компания за играчки в Америка.
Дейвид разполагаше с цяла папка за „Сонеста“.