Плът

Трябваше да остана в дома на Джейк. Това трябваше да направя.

Чу как колата мина по чакъла и спря. Вратите се отвориха шумно. Чу отдалечаващите се стъпки, след това — шума от друга приближаваща се кола. Рязко изви глава наляво. По улицата се задаваше синята Гранада на Евън.

Сви към бордюра пред нея и спря. Като се наведе през седалката, Евън отвори вратата.

— Подранила си — отбеляза той.

Като държеше с две ръце долния край на ризата, тя се качи в колата. Тапицерията на колата пареше голото й дупе. Надигна се и втъкна ризата под седалището си. Избягваше да погледне Евън.

— С какво си се облякла?

— С единственото, което успях да намеря.

— Какво е това? Мъжка риза?

Тя се обърна към Евън. Косата му беше сресана. Беше облечен заради жегата с шарена риза, къси бели панталони и сандали. Изглеждаше чудесно, като се изключи пожълтялата му кожа и кървясалите очи. Очите му блестяха трескаво. На Алисън не й хареса начина, по който се взряха над очилата и я изучаваха.

— Какво? Ще ме снимаш ли?

— Бих пийнал нещо — промърмори той.

— Нека останем тук. Наистина не ми се влиза вътре. Ще е шумно и…

— Не си ли гладна?

— Все ще се намери някой да ме пита за снощи. Нали каза, че са съобщили по радиото?

— Ужасно е било снощи — отбеляза той и огледа лицето й. — Бая си пострадала.

— Така е.

— Но въпреки това изглеждаш страхотно.

— Сигурно.