Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
За разлика от повечето от свещеници на своето време, свещеник Рамер не заставаше на амвона, за да изфилософства едно извинение за това, че за съжаление, възможно е да има Бог. Той заставаше там, за да бъде в служба на Господ и така искрено вярваше в Него, че от въздействието на тази негова вяра цялата стара църква се изпълваше с живот.
Когато отишлите в църквата се връщаха обратно, камбаните пееха красиво, а пламъците на факлите магически осветяваха зимната широта и дънерите на планинската гора на път за вкъщи. Светите слова бяха силни не само в дни на благоденствие, но и в нещастие и смърт, като продължаваха да звучат за тях в мрака, в песента на звънците, грееха в светлината на факлите по време на цялото пътуване от църковния двор до Бьорндал.
Затова че бяха много, гостите досега се бяха хранили в новата къща, но когато се прибраха от църквата, трапезата бе наредена както всяка година във вътрешната зала на старата къща — отрупана с изключително изобилие на всевъзможни меса, риби и други ястия — всичко по нареждане на стария.
От време на време мисълта им бе заета с това, че не им беше ясно защо бяха поканени тук, сред тия тежки завеси, но привлечени от трапезата, те скоро забравиха размислите си. Важно бе да ядат изобилно и дълго — сред толкова много ястия всеки можеше да намери това, което искаше или най-много му харесваше.
Аделхайд неминуемо се сети за първата си Коледа тук, в старата къща с големите столове, известна й бе респектиращата тържественост и затова тя крадешком се огледа наоколо, да види каква е реакцията на тези, които идваха за пръв път.
Цареше същото мълчание, както и тогава. Вероятно всички бяха завладени от същото чувство, което някога бе изпитала тя: респект пред наследените могъщество и легенди, запечатали се върху всичко тук — като се почне от ламперията по стените и дървените греди по тавана и се свърши до изкусно направените столове и сребърната посуда на масата.
Всички обърнаха като един погледите си към Стария Даг. Никой не знаеше със сигурност какво бе скрито в този човек. Аделхайд си прехапа устните, за да не се изсмее. Всички тези опитни светски хора — дори и над тях Стария Даг беше спечелил власт след вчерашния ден и началото на днешния — те стояха респектирани и съвсем тихи. И той тази вечер се забави особено много, преди да вземе чашата си. Навярно доловил вчера вечерта и днес сутринта нещо от тяхното мърморене — той притежаваше такива изострени сетива — сега чакаше, докато респектът се вгнезди дълбоко в техните души.
Най-после той вдигна чашата си и каза, както обикновено правеше при такова тържествено празненство, няколко думи. Благодари им, че не се бяха изплашили от дългия път и не бяха нарушили стария обичай на имението, и ги подкани да се помолят на тази трапеза — с благодарност за богатите Божии дарове. След това се усмихна тъжно, чукна се с всеки от тях и постави празната си чаша на масата.
Беше сред гостите на трапезата. Стария Даг вече не потискаше веселостта, която алкохолът и силната бира причиниха, вътрешната зала се изпълни със смях и празничен шум, както толкова много пъти преди.
Леля Елеоноре оцени казаното на трапезата — Аделхайд беше сигурна — устните й се извиха в хубава усмивка, когато Стария Даг благодари за храната и за пътуването до църквата.
Аделхайд също хареса казаното от Стария Даг за Божиите дарове на тази богата коледна трапеза.
Всичко тук имаше прастар смисъл.
14
Стария Даг беше изпълнен с леко безпокойство въпреки цялата радост тази зима. С помощта на добрата реколта, но най-вече заради обезценяването на парите, навсякъде в цялата страна хората започнаха да правят опити да си върнат обратно заложените имоти. И те плащаха с по една шепа безполезни хартийки, сто талера днес струваха не повече, отколкото няколко шилинга преди.
Той мислеше за скъпите талери, да, талерите от чисто сребро, които навремето бе влагал навсякъде и ги бе използвал за придобиване на стопанства.
Беше твърд в онези дни, за верую му служеше поговорката, че съдът си е свършил добре работата, колкото и развълнувано да моли длъжникът за милост. Сега вече два пъти се бе случило някой да си възвърне отново фермата, като му заплати купчина ненужни хартийки. И тук правото беше негово. На парчетата хартия стояха точните числа. Че книжните пари нямаха никаква стойност, за това не бяха виновни длъжниците. Трябваше да очаква още подобни случаи, защото законовото право за обратно изкупване на наследствени имоти важеше петнадесет години, а много от стопанствата той ги притежаваше от неотдавна. Най-много той мислеше за Боргланд, най-голямото имение в долината, което му принадлежеше само от две години. Там още живееше бившият собственик, полковник Фон Гал, със злата си дъщеря Елизабет, която някога бе тласнала към смъртта в пропастта на Йомфрудал Туре, по-големия син на Даг. Даг бе отстъпил на изкушението да вложи там повече пари и после да прехвърли имението на себе си, „за гаранция“, както му бе казал неговият адвокат в града.