Чистота

Той стана и се отдръпна.

– Сериозно говоря. За първи път в живота ми някой така ме изкарва от равновесие. Караш ме да се чувствам тъй дребен, в добрия смисъл на думата. Уж съм великият разкривач на истината, а ти не спираш да ме приземяваш. Не ми е приятно, но е страхотно.– Той се обърна към нея. – Обичам те.

Тя се изчерви.

– Благодаря.

– Само толкова ли? – извика Андреас. – „Благодаря“? Кой те е направил такава? Откъде идваш?

– От долината на Сан Лоренцо. Една общност на скромни и свободомислещи хора.

Той се приближи с широки крачки към нея и я дръпна да стане.

– Влудяваш ме!

– Е, и аз не съм съвсем с всичкия си.

– И какви сме тогава? Как ще се справим? Как ще бъдем заедно?

– Не знам.

– „Съблечи се, кукло!“ Така става ли?

– Не звучи зле.

– Добре, направи го. Бавно. Искам да те гледам. Остави гащите последни.

– Добре. Това е лесно.

Харесваше ѝ да изпълнява заповедите му. Всъщност това най-много ѝ допадаше у него. Но докато разкопчаваше блузата си, първо най-горното копче, после следващото, не беше сигурна дали ѝ харесва това, че ѝ харесва. Искаше ѝ се някак си да направи така, че да заличи думите на Стивън, изречени онази вечер в спалнята, че търси баща. С нарастващ ужас разкопча четвъртото копче, а след него и последното. Пред очите ѝ се появи картина на чувствата ѝ, която разкриваше, че Пип изпитва гняв към липсващия си баща, към всички възрастни мъже и си го изкарва на този мъж на годините на баща ѝ, провокира го, влудява го, прилъгва го да ѝ се предложи като заместител на този, който го няма в живота ѝ; тялото ѝ с готовност откликваше на това предложение, само че беше гадно да откликва по този начин. Тя пусна сутиена на пода.

– Господи, колко си хубава – въздъхна Андреас.

– Имаш предвид млада навярно.

– Не. Отвътре си още по-хубава, отколкото отвън.

– Продължавай – окуражи го тя. – Добре ми се отразява.

Когато най-сетне остана чисто гола, той падна на колене и притисна лице в слабините ѝ.

– Обръснала си се за мен – прошепна Андреас с благодарност.

– Защо мислиш, че е за теб? – попита тя с пресеклив смях.

Това, че той я харесваше, я караше и тя да се харесва, ала като се слушаше как продължава да го предизвиква, като гледаше въздействието си върху него, ужасът ѝ още повече нарастваше. Андреас я целуваше, изпиваше я с устни и Пип усещаше, че всичко ще се повтори като миналия път, ще е абсолютно същото, само че този път тя ще трябва да стигне до края и да изпълни своята част от сделката, не можеше пак да изкръшка.

Изведнъж, при мисълта как той прониква в нея, я разтърси не жадуваният оргазъм от миналия път, а едно друго проникновение. Пълната липса на съпротива от нейна страна по пътя към този миг, светкавичността и прямотата, с които Андреас беше уредил тайната им среща, лекотата, с която я беше накарал да се съблече гола в хотелската стая, съчетани с хаотично щуращите се в главата ѝ притеснения – бащина фигура, убиец, лъжицобъркач, беглец, луд – родиха една проста мисъл: не искаше да му бъде любовница.