Гай-джин

— Господи, не искам да умра, имам всичко, за което да живея. Искам да живея и да се оправя толкова много, че не мога да го изкажа. Но всяка нощ и всеки ден по някое време ме удря тази мисъл… удря ме като физически удар.

— Какви лекарства взимаш?

— Само малко екстракт от опиум, за да ми помогне да заспя. Болката е ужасна и се чувствам зле.

— Всяка нощ ли?

— Да. — Струан добави полуизвинително: — Бабкот иска да го спра, казва, че трябва да го спра.

— Опита ли се?

— Да.

— Но не си спрял?

— Не, не още. Моята… моята воля, изглежда, ми изневерява.

— Това е един от проблемите с опиата. Колкото и ценно и приятно да е — усмихна се лекарят. — Парацелс е дал името на това лекарство. Чувал ли си за Парацелс?

— Не.

— Аз също — отвърна засмяно Хоуг. — Както и да е, ние прехвърлихме името върху тази тинктура от опиум. Жалко, че се получава пристрастяване към него. Но ти си наясно.

— Да.

— Можем да те измъкнем от влиянието му, това не е проблем.

— Проблем е, зная, че е и че не одобряваш нашата търговия с опиати.

Хоуг се усмихна отново:

— Радвам се, че сам го заявяваш. Значи и ти не я одобряваш, както и това, което китайската търговия прави, но си изцяло притиснат? А сега — никаква икономика, никаква политика, Малкълм. Следващото нещо: г-ца Ришо?

Струан усети, че кръвта нахлу в главата му.

— И ти ли, по дяволите, чуй веднъж и завинаги, каквото и да казва майка ми, достатъчно съм голям, за да преценявам желанията си и да правя каквото искам! Ясно ли е?

Хоуг се усмихна любезно:

— Аз съм твой лекар, Малкълм, а не майка. А съм приятел. Предал ли съм те някога досега или някого от семейството ти?

С видимо усилие Струан потисна гнева си, ала още не можеше да успокои сърцето си.

— Съжалявам, съжалявам, но аз… — сви безпомощно рамене. — Съжалявам.

— Не е необходимо. Не се опитвам да се меся в личния ти живот. Твоето здраве зависи от много неща. Излиза, че основният фактор е тя. Питам те от медицинска гледна точка — не по семейни причини. И тъй, г-ца Анжелик Ришо?

Струан искаше гласът му да звучи мъжествено и спокойно, ала не сдържа раздразнението си и избухна:

— Искам да се оженя за нея и това, че лежа тук така, лежа тук безпомощен, ме подлудява. За Бога, не мога дори да стана от леглото, не мога да се изпикая или… не мога да направя нищо, да пия или да ям, или каквото и да било, без да ме боли дяволски. Ще се побъркам и колкото и да се опитвам, изглежда, не се подобрявам… — Той продължи да говори надуто, докато се измори. Хоуг само слушаше. Накрая Струан млъкна. Измърмори още някакво извинение.

— Мога ли да те прегледам?