Законът за трите отрицания

— Трябва да се обадя — най-сетне процеди Самсон през плътно стиснатите си устни.

— Давай — разреши Селуянов. — Само че и аз да чувам.

— А няма ли да ти стане много?

— Няма — увери го Коля. — Ей богу, няма. Всичко разбирам, ти си човек подчинен, трябва да получиш разрешение да разговаряш. Уважавам това. Обади се. Но аз трябва да чувам какво говориш. Защото и аз съм човек с началници, ти се подчиняваш на правила, аз — на инструкции. Според мен това е справедливо.

Самсон очевидно не споделеше тази гледна точка, представите му за справедливост бяха малко по-различни. И той не можеше да си позволи да се обади на Руслан точно под носа на ченгето. Но не си позволи и нагло неподчинение. Затова избра компромисен вариант — отдръпна се три крачки назад и се обърна с гръб към детективите. Така се чувстваше по-спокоен.

Очевидно получи разрешение за разговор, защото, докато прибираше в джоба си телефона, бръчките на челото му вече не мърдаха.

— С една дума, така — подзе той. — Тук един човек дължи пари, даден му е срок да ги върне. Още не ги е върнал, иска нова отсрочка. Ние контролираме да не избяга.

— Хубаво го изля — похвали го Селуянов. — Сега дай същото, ама задълбай. С имена и подробности. Какъв е тоя човек, как се казва, на кого е задлъжнял, с колко.

— Ама много си досаден — въздъхна Самсон. — Добре, Руслан разреши, темата не е наша, ние само контролираме. С една дума, този човек е продал на един вестник компромат за една фирма, вестникът приел информацията и му платил за това. А после се оказало, че фирмата е чиста като светица след клизма и целият този компромат е пълна лъжа. Фирмата предявила претенции към вестника, нещо като седемстотин хиляди веднага или три милиона при съд. Вестникът казал, че ще плати седемстотна, а на тоя човек наредили да възстанови парите, щом вината е негова и е дал непроверена информация. Няма нищо общо с актрисата.

— Абе разбираш ли, Самсон — отново захленчи Селуянов, — бих се съгласил с теб, ако ми кажеш имената. Обаче ти нещо ме мотаеш. Някакъв човек, един вестник, една фирма… Аз в тая сграда имам заподозрян, той между другото си има име, а овцата, дето ти я държиш в кошарата, има ли си? Е, аз трябва да знам със сигурност, че имената им са различни, иначе пак ще почна да си мисля за актрисата.

— Е, писна ми вече… Харченко се казва. Владимир Харченко, живее в четирийсет и втори апартамент. Толкоз, доволен ли си?

— А вестникът как се казва?

— „Бизнес вестител“.

— А пострадалата фирма?

— „Практис Плюс“. Е, това ли беше всичко?

— Че как така всичко, какво приказваш, приятелю Самсон! — засмя се Селуянов. — Я кажи какво общо има Руслан с тая история? Да не би той да е чадър на вестника?

— Не, за вестника се грижи Гамзат. — Самсон кимна към мълчаливия си колега. — Ей този е Довлат, неговият човек.