Прокоба [bg]

Седнал пред компютъра, Патрик се взираше в списъка със собственици на испански хрътки. Съобщи на Мартин и Мелберг какво откриха с Йоста на остров Калвьо и помоли Мартин да се обади в управлението в Удевала и да пришпори малко колегите, защото информацията за изчезналите близнаци им трябваше спешно. Без нея не можеха да напреднат с разследването. Патрик разполагаше с цялата документация за катастрофата, предизвикана от Елса Форшел, но там липсваха сведения за двете деца от колата на Сигрид Янсон.

– Как върви? – Йоста надникна в кабинета.

– Зле – отвърна Патрик и захвърли химикалката настрани. – Докато не разберем нещо повече за близнаците, ще тъпчем на едно място.

Той въздъхна, прокара пръсти през косата си и ги преплете на тила си.

– Какво мога да направя? – попита услужливо Йоста.

Патрик се изненада. Възрастният полицай никога не молеше за допълнителна работа.

– Имам чувството, че чета имената в този списък за стотен път – призна Патрик. – Но не мога да открия нищо. Ще го прегледаш ли?

Патрик хвърли дискетата и Йоста я улови.

– Разбира се.

След пет минути Йоста се върна.

– Възможно ли е погрешка да си изтрил един ред? – попита той и изгледа критично Патрик.

– Да изтрия ред ли? Не. Защо?

– Когато съставих списъка, той включваше сто и шейсет имена. Сега са сто петдесет и девет.

– Попитай Аника. Тя направи таблицата с имената и адресите.

– Хмм… – промърмори скептично Йоста и се отправи към рецепцията.

Патрик стана и го последва.

– Ей сега ще проверя – каза Аника, след като разбра за какво става дума, и отвори документа с таблицата на компютъра си. – И аз си спомням, че имената бяха сто и шейсет – число, лесно за запомняне… Точно така – потвърди тя. – Сто и шейсет са.