Разплата
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547694637
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
Докато съдия Стратън минаваше през предварителната процедура с петдесетината потенциални съдебни заседатели, Джоуел се обърна и огледа залата. На първия ред имаше няколко репортери. Вратата се отвори и, за голямо негово учудване, влязоха третокурсници по право заедно с преподавателя си. Изучаваха федералния съдебен процес и тъй като делото беше нашумяло, трябваше да бъде проследено. Джоуел забеляза сред публиката и други студенти по право, които гледаха внимателно. И в този момент му се прииска да беше избрал да следва в друг щат.
Сутринта премина в избор на жури и по обед шестимата съдебни заседатели вече бяха заели местата си. Седмият щеше да бъде резерва. Тъй като делото беше гражданско, за обявяването на решение бяха необходими четири гласа. Ако журито се разделеше трима на трима при гласуването, щеше да се наложи повторно разглеждане.
Следобед Бърч Дънлап се приближи към ложата, оправи хубавата си копринена вратовръзка, грейна в широка усмивка и приветства съдебните заседатели с „добре дошли в храма на Темида“. Джоуел наблюдаваше всеки негов ход, попиваше всяка дума и според пристрастното му мнение тонът на адвоката беше лигав, докато благодареше на съдебните заседатели за отделеното време да изпълнят дълга си, но Дънлап много бързо мина по същество. Обясни фактите и изтъкна, че отговорността е ясна. Извършено е хладнокръвно убийство, довело до справедливата екзекуция на човек, когото няма да видят. Истинският ответник е мъртъв, затова според закона ищцата се оказва принудена да отправи претенция към наследството му. Обясни, че процесът до голяма степен ще се върти около стойността на живота на Декстър Бел, макар че тя била неизмерима. Дънлап не предложи сума, това щеше да стане по-късно. Но не остави място за съмнение, че преподобният Бел е бил изключителен човек, прекрасен баща, всеотдаен пастор и така нататък и че животът му струва много пари, макар да е печелел малко като свещеник.
По време на красноречивото слово на Дънлап Джоуел усещаше почти осезаемо как семейното състояние им се изплъзва. В уводната си реч Дънлап няколко пъти нарече Пийт Банинг „заможен фермер“ и „богат земевладелец“. При всеки подобен израз Джоуел се сепваше и поглеждаше към съдебните заседатели. Двамата със Стела не бяха възпитавани като деца на богато семейство, затова той се смущаваше, когато този сладкодумен оратор ги описваше като такива. Съдебните заседатели, в най-добрия случай хора от средната класа, явно схващаха внушението. Богат фермер убива беден свещеник. Рефренът се наложи още в началото на делото и щеше да звучи в ушите на журито до края.
Джон Уилбанкс направи кратко встъпление, в което попита съдебните заседатели дали наистина е справедливо да караме близките на осъден убиец да плащат за неговите грехове. Семейството на Пийт Банинг не е сторило нищо нередно, абсолютно нищо. Без да имат никаква вина, неговите деца също са изгубили баща си. Защо да бъдат наказани? Не са ли вече наказани достатъчно? Съдебното дело целеше единствено да докопа спечелените с труд пари на едно семейство, което обработва земята си от десетилетия, добри, почтени и трудолюбиви хора, които не са богати, не са заможни и не би следвало да бъдат обект на подобни искания. Според пристрастното мнение на Джоуел адвокатът им превъзходно описа ищцата като използвачка, алчна за пари. Звучеше почти възмутено, когато седна.
Първият свидетел беше Джаки Бел и точно както беше направила и тринайсет месеца по-рано, тя зае свидетелското място, облечена в силно прилепнала рокля, и много скоро се разплака. Докато описваше как е намерила мъртвия си съпруг, съдебните заседатели, до един мъже, попиваха всяка дума и видимо й съчувстваха. Джон Уилбанкс не я подложи на кръстосан разпит.
След това беше ред на Никс Гридли. Той описа какво е заварил на местопрестъплението, извади същите увеличени снимки на окървавеното тяло на Декстър, показа на съдебните заседатели колта 45-и калибър, собственост на осъдения, и заяви уверено, че Пийт Банинг, човек, когото е познавал добре, наистина е бил екзекутиран на електрическия стол. Никс беше свидетел на екзекуцията и беше присъствал, когато патологът обяви смъртта на Пийт.
След като освободиха Никс, Бърч Дънлап представи като доказателства, без да срещне възражения, заверени копия от съдебните решения, с които Пийт бе обявен за виновен в предумишлено убийство на Декстър Бел, а също решението на Върховния съд на щата, потвърждаващо присъдата му.