Жените, които го познаваха [bg]

– „Кой“ е втори въпрос – каза той прекалено отчетливо и ясно.

Харалдсон изруга наум. Нещата не вървяха по плана. Първият въпрос трябваше да му даде име, а вторият – мястото, където полицаите щяха да намерят убиеца, след като Харалдсон ги уведоми. Беше проявил твърде голямо нетърпение. Сега щеше да получи само име. Но и това беше достатъчно. Повече, отколкото знаеха в „Риксморд“. Информацията пак беше важна. Той щеше да бъде човекът, решил случая.

Харалдсон извади пликчето от аптеката. Не знаеше много за съдържанието на шишенцето. Не беше употребявал това лекарство. Изглеждаше отвратително. Той се поколеба за момент с пликчето в ръка. Почувства се по същия начин, както когато беше дал снимката на Йени – глождещо безпокойство, че постъпва неправилно. Че прави грешка. Бързо взе решение и подхвърли шишенцето на Хинде.

– Кой ги уби?

Мълчание. Хинде внимателно огледа шишенцето и после вдигна глава. Изглежда искаше да забави отговора си като пред състав на съдебни заседатели в съдебна драма. Да засили напрежението.

– Един човек, когото познавам – отвърна той.

– Това не е отговор. – В гласа на Харалдсон прозвуча детинско разочарование, сякаш беше петгодишно хлапе, отворило шарен пакет само за да открие, че не е пълен с бонбони, а със зеленчуци.

Едвард повдигна рамене.

– Не съм виновен, че задаваш погрешни въпроси.

– Попитах те кой е той.

– Трябваше да попиташ за името му.

Мълчание. Хинде се наведе напред много преднамерено и сложи шишенцето на нощното шкафче. Харалдсон проследи с поглед движенията му. Очите му се спряха на шишенцето. Може би трябваше да си го вземе обратно. Хинде не го беше заслужил. Вярно, Харалдсон формулира лошо първия си въпрос, но Хинде беше извъртял втория.

– Искам и още нещо.

Харалдсон се съсредоточи. Искане, въпрос. Не беше късно да си тръгне победител.

– Какво?

– Искам утре да се обадя на Ваня Литнер от „Риксморд“.

– Защо?

– Искам да говоря с нея.

– Добре. Как е името на убиеца на четирите жени? – Харалдсон не го свърташе да седи на стола. Вече беше съвсем близо.

Хинде бавно поклати глава.

– Не ти се полагат повече отговори.

– Съгласих се да се обадиш на Ваня Литнер, нали? – Харалдсон не можеше да седи повече. Той стана и пристъпи към леглото. – Това заслужава още един отговор.