Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Май нямаме право да влизаме в спалните помещения на момичетата — отбеляза Хари, след което дръпна Рон да стане, като се стараеше да не се разсмее.
Покрай тях надолу по пързалката радостно профучаха две четвъртокурснички.
— Оооо, я да видим кой се опитва да се качи горе! — изкискаха се те весело, сетне скочиха на крака и се вторачиха в Хари и Рон.
— Аз — оповести Рон, все още с щръкнала във всички посоки коса. — Нямах и представа какво ме чака. Не е честно! — рече той на Хари, а момичетата се отправиха към дупката зад портрета, превивайки се от смях. — Хърмаяни си влиза преспокойно в нашето спално помещение, а на нас не ни е разрешено…
— Това е правило от едно време — обясни Хърмаяни, която се беше плъзнала до килимчето пред тях и вече се изправяше, — но в «История на „Хогуортс“» се казва, че според основателите на училището на момичетата може да се разчита повече, отколкото на момчетата. Та защо се опитвахте да се промъкнете горе?
— За да дойдем при теб… я погледни! — отговори Рон и я затегли към дъската за обяви.
Хърмаяни плъзна бързо поглед по съобщението. Лицето й се вкамени.
— Явно някой ни е изпортил на оная! — подметна ядно Рон.
— Изключено — прошепна Хърмаяни.
— Как може да си толкова лековерна! — укори я той. — Мислиш си, че щом ти си честна и почтена…
— Нищо не си мисля. Не могат да ни изпортят, защото омагьосах пергамента, който всички подписахме — обясни свъсена Хърмаяни. — Не се съмнявай, че ако някой изприпка да ни натопи на Ъмбридж, ще разберем веднага и той горчиво ще съжалява.
— Какво ще го сполети? — попита въодушевен Рон.
— Какво ли? — повтори тя. — Да кажем, че младежките пъпки на Елоиз Миджън ще ти заприличат на две-три миловидни лунички. Хайде да слезем на закуска и да видим какво мислят другите… Дали са разлепили това тук по всички домове?
Още щом влязоха в Голямата зала, разбраха, че обявата на Ъмбридж е била окачена не само в Грифиндорската кула. В гълчавата, огласила помещението, се долавяше някакво напрежение, учениците сновяха повече от друг път напред-назад покрай масите и обсъждаха прочетеното. Хари, Рон и Хърмаяни тъкмо седнаха, когато върху тях връхлетяха Невил, Дийн, Фред, Джордж и Джини.
— Видяхте ли?
— Как мислите, дали оная знае?
— Ами сега?
Всички се бяха вторачили в Хари. Той се огледа, за да се увери, че наблизо няма учители.
— Каквото и да става, пак ще го направим, разбира се — отвърна едва чуто.
— Знаех си, че ще кажеш това — засия Джордж и го удари по ръката.
— Нима и префектите? — попита Фред и се вторачи въпросително в Рон и Хърмаяни.
— Разбира се — потвърди невъзмутимо Хърмаяни.
— Задават се Ърни и Хана Абът — съобщи Рон, хвърлил поглед през рамото. — И ония типове от «Рейвънклоу», и Смит… никой не ми се вижда изприщен.
Хърмаяни изтръпна.
— Остави ги пришките… що за глупост… в никакъв случай не бива да идват насам, всички ще се усъмнят… сядайте! — каза тя беззвучно, само с устни, на Ърни и Хана и им замаха трескаво да се приберат на масата на «Хафълпаф». — После! Ще… говорим… после!
— Ще кажа на Майкъл — вметна нетърпеливо Джини и се завъртя кръгом. — Ех, че е смотан, горкичкият! Ама наистина, вижте го колко е смотан…
Забърза към масата на «Рейвънклоу», а Хари я проследи с поглед. Чо седеше недалеч и си приказваше с къдрокосата приятелка, която беше довела в «Свинската глава». Дали нямаше да се стресне от заповедта на Ъмбридж и да не дойде на следващата сбирка?
Дадоха си обаче сметка колко страховити са последиците от съобщението чак когато станаха, за да излязат от Голямата зала за час по история на магията.
— Хари! Рон!
Оказа се, че ги вика Анджелина, която бързаше към тях — изглеждаше направо сломена.
— Няма страшно — прошепна й Хари, когато тя бе достатъчно близо, за да го чуе. — Пак ще…
— Не разбираш ли, че е включила и куидича? — прекъсна го Анджелина. — Сега, щем не щем, трябва да я молим за разрешение да съставим отново отбора на «Грифиндор»!
— Какво? — изуми се Хари.
— Не може да бъде! — възмути се Рон.
— Чел си съобщението, там се споменават и отборите! Затова ме слушай хубаво, Хари… Моля те за последен път, не си изпускай отново нервите пред Ъмбридж, чу ли, че тя като нищо няма да ни разреши да играем повече!
— Чух, чух — увери я той, понеже очите на Анджелина вече се наливаха със сълзи. — Не се притеснявай, ще си меря думите…