Хари Потър и Орденът на феникса

— Да не говорим пък — обади се и Чо (Хари веднага извърна очи към нея, тя също го гледаше и му се усмихваше и него отново го присви под лъжичката) — за всички изпитания, през които трябваше да премине миналата година по време на Тримагическия турнир… да преодолее змейовете и езеряните, и чудовищния паяк, и какво ли още не…

Около масата се чу дружен възхитен шепот. Хари пламна. Опита се да направи така, че изражението му да не издаде колко доволен е от себе си. Чо го беше похвалила и от това му стана много по-трудно да изрече нещата, които се беше зарекъл да им каже.

— Вижте какво — подхвана сред възцарилото се мълчание, — аз такова… дано не прозвучи като че се преструвам на скромен, но… за всички тези неща съм получавал голяма помощ…

— Не, със змея не ти е помагал никой — заяви на мига Майкъл Корнър. — Само как летеше, а! Беше върхът…

— Ами… — понечи да възрази Хари, но не искаше да постъпва като неблагодарник.

— Никой не ти е помагал и това лято, когато си разпъдил ония диментори — напомни и Сюзан Боунс.

— Така е — съгласи се Хари, — добре, де, вярно е, че има някои неща, които съм правил и без чужда помощ, но друго искам да ви обясня…

— Май се правиш на хитър като невестулка [18] и увърташ колкото да не ни покажеш нищо, а? — заяде се Закарайъс Смит.

— Какъв умник! — сръфа го на висок глас Рон още преди Хари да се е обадил. — Я си затваряй най-после устата!

Вероятно се беше ядосал най-вече на сравнението с невестулка. При всички положения изгледа Закарайъс така, сякаш се кани да го фрасне с все сила. Той се изчерви като домат.

— Всички сме дошли тук да се учим от него, а той седнал да ни разправя, че всъщност не ги умеел тези неща — продължи да мрънка момчето.

— Изобщо не е казвал такова нещо — ревна и Фред.

— Ако искаш, да ти очистим ушите? — попита Джордж и извади от един от пликовете на Зонко дълъг и смъртоносен на вид метален инструмент.

— Или някоя друга част на тялото, че това тук можем да го пъхнем навсякъде — добави Фред.

— Хайде, хайде! — подкани припряно Хърмаяни, — и така… най-важното е дали сме единодушни, че искаме да взимаме уроци от Хари?

Всички зашушукаха в знак на съгласие. Само Закарайъс скръсти ръце и не каза нищо, вероятно защото бе зает да наблюдава инструмента в ръката на Фред.

— Добре тогава — продължи Хърмаяни, доволна, че поне за едно са се разбрали. — Следващият въпрос е колко често да се срещаме. Лично аз съм на мнение, че не бива да е по-рядко от веднъж в седмицата…

— Я чакай — прекъсна я Анджелина, — трябва да сме сигурни, че няма да съвпада с нашите тренировки по куидич.

— И с нашите — обади се и Чо.

— И с нашите — допълни Закарайъс Смит.

— Все ще намерим вечер, когато да е удобно на всички — рече малко дръпнато Хърмаяни, — но да знаете, че това не е шега, все пак става въпрос как да се отбраняваме срещу смъртожадните на В-Волдемор…

— Добре го каза! — ревна Ърни Макмилан, когото Хари бе очаквал да се включи много по-рано. — Смятам, че наистина е важно, може би дори по-важно от всичко останало, с което ще се занимаваме тази година, нищо че ни предстоят изпити за СОВА. — Той огледа внимателно един по един насъбралите се, сякаш очакваше все някой да изкрещи: «Я не се занасяй!». Всички обаче продължиха да мълчат и Ърни добави: — Направо не проумявам защо министерството ни е натресло в такъв решаващ период преподавателка, от която няма никаква полза. Там очевидно отричат, че Вие-знаете-кой се е завърнал, но да ни пращат учителка, която само се чуди как да ни попречи да правим защитни магии…