Бараяр [Barrayar - bg]

Новата лаборатория на Вааген заемаше цял етаж в най-модерната сграда в комплекса. Корделия го бе накарала да се премести от старата лаборатория поради спомените му — при едно от редовните си посещения след завръщането им във Ворбар Султана тя го бе намерила почти парализиран, неспособен да работи. Беше й казал, че всеки път, когато влиза в помещението, в паметта му изниква ужасната и безсмислена смърт на доктор Хенри. Не можеше да стъпи на онова място на пода, където бе паднало тялото на Хенри, а трябваше да го заобикаля. Дори и съвсем тихите шумове го караха да скача и да трепери.

— Аз съм човек на разума — беше й казал той дрезгаво. — Тези суеверни глупости не означават нищо за мен. — Затова Корделия му бе помогнала да изгори лично жертвоприношение за Хенри в един мангал на пода в лабораторията и го бе накарала да се премести под претекст, че го повишава.

Новата лаборатория бе светла, просторна и не бе обитавана от отмъстителни духове. Когато Вааген я въведе вътре, Корделия завари цяла тълпа чакащи хора: научни сътрудници, прикрепени към Вааген да проучват технологията на репликатора, любопитни цивилни акушери, включително доктор Ритер, бъдещият личен педиатър на Майлс и неговият консултиращ хирург. Смяна на стражата. „А родителите да се блъскат, за да влязат, така ли?“

Вааген се суетеше наоколо. Все още беше с превръзка на окото, но бе обещал на Корделия, че сега вече ще намери време за последната операция за възстановяване на зрението му. Един санитар издърпа маточния репликатор и Вааген гордо застана до него, сякаш се опитваше да направи драматична церемония от това, което Корделия познаваше като съвсем обикновено нещо. И наистина той превърна събитието в специализирана лекция за колегите си, спирайки се подробно на състава на хормоналните разтвори, докато ги инжектираше в съответните системи, описваше отделянето на плацентата в репликатора, приликите и разликите между репликаторното и телесното раждане. „Алис Ворпатрил трябваше да е тук“ — помисли си Корделия.