Бяла смърт

Остин бе сигурен, че Баркър наистина смята да нахрани с тях така наречените си любимци и да хвърли каквото е останало в Атлантическия океан. Убиец като него би прибягнал до всякаква форма на насилие, за да постигне целите си, а самомнението му бе раздуто до такава степен, че да решава за живота и смъртта на другите все едно е бог. Щом бе казал, че ще ги убие над Атлантическия океан, значи наистина щеше да го направи.

Сега Остин чакаше спирането за презареждане с надеждата, че екипажът на цепелина ще бъде зает с приземяването на гигантската машина. Стражите им бяха взели часовниците и бе невъзможно да се каже с точност колко време е минало. След като се озоваха изолирани от външния свят, Остин бе опрял острието на меча в пода и бе долепил ухо до ефеса. Мечът поемаше вибрациите на двигателите като грамофонна игла. През последните няколко минути основният тон се бе променил — двигателите бяха забавили обороти. Остин стана и отиде до солидната дървена врата.

Почука тихо. Искаше да се увери, че от другата страна няма страж. Отговор не последва и Остин сграбчи меча с двете си ръце, вдигна го над главата си и нанесе удар с цялата сила на яките си ръце.

Разхвърчаха се трески, но острието не мина през вратата. С върха Остин проби дупка, после я разшири, докато не стана достатъчно голяма, за да може да промуши ръката си. Вратата бе затворена с катинар. След още няколко минути усилен труд двамата с Дзавала го счупиха и отвориха. Не видяха никакви стражи и предпазливо се върнаха в рибарника.

— Съжалявам, че ви разочароваме, но имаме други планове за вечеря — каза Остин на млечнобелите риби в резервоарите.

Искаше да стигне до контролната кабина, но беше сигурен, че тя е охранявана. Трябваше да измисли нещо. Отново затърси отговор в лудостта на Баркър. Във вдъхновената си проповед той бе разкрил повече, отколкото би трябвало.

— Хей, Джо — замислено каза Остин. — Помниш ли какво спомена домакинът ни за шлюзовете?

— Че отделят по-агресивните риби една от друга. Иначе любимците му щели да се изпохапят.

— Каза също, че системите на балона му имат датчици за отчитане на температурата. Обзалагам се, че при вдигането на шлюзовете се включва аларма. Какво ще кажеш да създадем един малък хаос?

И вдигна една от преградите. Рибите от двете й страни бяха изплували до повърхността на резервоара — явно появата на човек за тях означаваше храна. Щом шлюзът се вдигна, те за миг замръзнаха, след това се втурнаха една срещу друга сред проблясъци на сребристобели перки и остри зъби. Остин и Дзавала гледаха отвратено безмълвната битка. След секунди в червената от кръв вода плуваха само парчета месо. Рибите се бяха разкъсали една друга.

На стената мигаше червена светлина. Остин застана до вратата, а Дзавала небрежно закрачи по пътеката. Почти изкрещя от радост, когато в помещението нахълта един-единствен страж. Щом видя Дзавала, той спря и вдигна пушката си. Остин пристъпи зад гърба му и каза: