Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
— Да, споменахте ми това, Хугел — каза кметът.
Патоанатомът мълчеше и гледаше враждебно Литълмор.
— След това Ривиер прояви плаките на г-н Хугел — продължи детективът — и видяхме, че на шията на г-ца Ривърфорд има някакъв отпечатък. С Ривиер не разбрахме какво означава, но г-н Хугел ни обясни. Убиецът е удушил г-ца Ривърфорд с вратовръзката си, а на нея е имало игла с монограм. Затова, ваша чест, снимката показва инициалите на убиеца, отпечатани върху шията на г-ца Ривърфорд. Това ни казахте, нали, г-н Хугел?
— Невероятно — възкликна кметът, като приближи снимката до очите си. — Боже, видях ги: GB.
— Точно така. Разполагам и с една от иглите за вратовръзка на г-н Бануел, ще видите, че са идентични. — Литълмор извади иглата на Бануел от джоба на панталоните си и я подаде на кмета.
— Я виж ти! — възкликна кметът. — Напълно еднакви.
— Глупости — намеси се Бануел. — Устройват ми капан.
— Мили боже, Хугел — каза Макклелън, без да обръща внимание на Бануел. — Защо не ми каза това, човече? Имал си убедително доказателство срещу него.
— Но аз не знаех… не можех… дайте да видя снимката — каза Хугел.
Кметът му я подаде.
Хугел поклати глава, след като я разгледа внимателно.
— Но на моята снимка…
— Г-н Хугел никога не е виждал тази снимка, ваша чест — обясни Литълмор.
— Не разбирам — каза кметът.
— На снимката на г-н Хугел — т.е. на оригинала — инициалите на шията на момичето не бяха GB. Бяха огледален образ на тези букви.
— Е, би трябвало да са обърнати, нали така? — отбеляза Макклелън. — Монограмите остават обърнати отпечатъци също като печатите върху пликовете за писма.
— Там е уловката — каза Литълмор. — Правилно сте разбрали, ваша чест: иглата би оставила обърнат отпечатък, така че обърнатият монограм на снимката на г-н Хугел, изглежда, доказваше, че г-н Бануел е убиецът. Точно това каза и г-н Хугел. Единственият проблем беше, че неговото изображение вече беше обърнато. Ривиер ни го обясни. Ето това не се е сетил г-н Хугел. На неговата снимка има огледален образ на GB, но тя сама по себе си е обърнато изображение на шията на момичето. Което значи, че отпечатъкът на шията й е GB, а това, от своя страна значи, че монограмът е бил с обърнати букви GB.
— Повторете пак — каза Макклелън.
Литълмор се подчини, повтори още няколко пъти, докато кметът най-накрая го разбра. Обясни му също така, че е накарал Ривиер да извади огледално изображение на снимката на г-н Хугел, като обърне инициалите и ги направи правилни, за да може да ги сравни с инициалите от истинския монограм. Това обърнато изображение държал в момента в ръцете си кметът.
— Но пак не ми се връзва — каза раздразнено кметът. — Никакъв смисъл не виждам. Как може монограмът на оригинала на Хугел да е огледално изображение на монограма на Джордж Бануел?
— Има само един начин, ваша чест — каза Литълмор. — Някой го е нарисувал.
— Какво?
— Някой го е нарисувал. Някой го е гравирал върху изсъхналата плака, преди Ривиер да я прояви. Някой, който има достъп до иглата на г-н Бануел и до плаките на г-н Хугел. Някой, който се опитва да ни накара да мислим, че Бануел е убил Елизабет Ривърфорд. Който е да е бил, доста се е постарал. Направил е всичко както трябва, но е допуснал само една грешка: наредил е нещата така, че фотографията да показва огледален образ, а не би трябвало. Знаел е, че отпечатъкът на шията на г-ца Ривърфорд трябва да е обърнато изображение на истинския монограм. Затова е решил, че на снимката ще излезе огледален образ. Това е голямата му грешка. Като е поставил обърнати инициали на снимката, се е издал.
Тук се намеси Хугел.
— Дори аз не разбирам какво дрънка този патешки мозък. Имаме ясна снимка на шията на момичето. И на нея има инициали GB — това не е негатив, не е двоен негатив или дори троен негатив, или каквото там бръщолеви Литълмор. Просто GB. Това е доказателство, че Бануел е убиецът.
Настъпи кратка тишина, която наруши кметът.
— Детектив — каза той, — проследих мисълта ти, но трябва да призная, че толкова пъти обърнахте нещата, че се затруднявам да кажа кой е прав. Това ли е единствената причина, поради която смятате, че г-н Хугел е подправил доказателство? Възможно ли е г-н Хугел да е прав, че вашата снимка доказва, че Джордж Бануел е убиецът?
Литълмор се намръщи.
— Да видим — каза той. — Според мене има доста улики срещу г-н Бануел, не мислите ли? Г-н кмете, може ли да задам няколко въпроса на г-н Бануел?
— Да — отвърна Маклелън.
— Г-н Бануел, чувате ли ме?
— Какво искаш? — изръмжа той в отговор.
— Знаете ли, г-н Бануел, сега, като се замисля, съм напълно убеден, че можем да ви обвиним за убийството на г-ца Ривърфорд. Намерих тайния проход между апартаментите ви.