Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Нюхейвън, казваш?
— Една кола, която следяхме, по-рано днес участва в пътна злополука в Нюхейвън. А и това е мястото, откъдето идва сигналът от мобилния телефон на Майкъл Харисън. Реших, че е най-добре да отидем дотам и да видим дали няма да уловиш нещо. Това добра идея ли е?
Медиумът отвърна със своя приповдигнат, пронизителен глас:
— Вече улавям нещо. Близо сме. Определено.
Грейс последва указанията му и намали скоростта. Следи от гуми, разлят бензин по пътя и няколко проблясващи парчета стъкло сочеха къде се е ударил мерцедесът и той зави надясно към модерен строителен обект с малки, отделени къщи с недовършени градини, след което веднага отби и спря.
— Добре — каза той. — Това е мястото, където е станала злополуката тази сутрин.
Хари Фрейм, хванал ръкавелите в лявата си ръка, започна да люлее махалото над картата, като си поемаше дъх все по-дълбоко. Стисна очи и след няколко секунди каза:
— Карай, Рой, просто карай право напред. Бавно.
Старши детективът го послуша.
— Приближаваме се! — възкликна Фрейм. — Определено. Виждам, че скоро се задава завой наляво — може дори да не е асфалтиран път, а черен.
След около стотина метра наистина имаше черен път, който се изкачваше наляво. Преди много години е бил покрит с баласт, но сега беше в пълен упадък. Криволичеше нагоре по хълм през брулена от вятъра, покрита с шубраци пустош и оттук поне не изглеждаше, че ще ги отведе донякъде.
— Направи ляв завой, Рой!
Грейс го погледна, като се чудеше дали медиумът не мами и всъщност не наднича между клепачите си. Но ако Хари изобщо гледаше нанякъде, това беше надолу към скута си. Детективът зави по черния път и продължи нагоре около половин километър, когато точно на билото на хълма се появи схлупена и грозна самостоятелна къща. Имаше хубав изглед към Нюхейвън и пристанището в далечината, но никакво друго предимство.
— Виждам къща, няма нищо наоколо. Майкъл Харисън е в къщата — заяви Фрейм с нарастващо вълнение в гласа.
Грейс паркира отпред. Махалото се въртеше все по-бързо в тесен кръг и Хари Фрейм, който продължаваше да седи със затворени очи, се тресеше, сякаш е бръкнал в контакт.
— Тук ли?
Без да отваря очи, медиумът потвърди:
— Тук.
Реши да го остави в колата и се отправи сам към къщата. Спря пред входната порта и огледа занемарената ливада отпред и цветните лехи, които представляваха плетеница от бурени. Имаше нещо странно в къщата, което той не успя да определи веднага. Изглеждаше така, сякаш е построена през трийсетте или може би в началото на петдесетте, а конструкцията й беше особена, килната на една страна.
Мина по пътека от бетонни плочки с избуяли плевели между процепите и натисна напукания пластмасов звънец на вратата. Чу се пронизителен звън, но никой не излезе. Опита отново. Отново нямаше отговор.
Сетне направи обиколка на къщата и надникна през всеки прозорец. Имаше запуснат, окаян вид вътре, както и отвън. Всички мебели изглеждаха на по двайсет-трийсет години, както и обзавеждането и уредите в кухнята. С изненада забеляза, че на кухненската маса има купчина вестници.
Погледна часовника си. Точно минаваше 6 вечерта. Трябваше да вземе заповед за обиск, знаеше той. Но това щеше да отнеме още два часа, а с всяка изминала минута шансът да намери Майкъл Харисън жив намаляваше.
Доколко можеше да се довери на Хари Фрейм? Медиумът беше давал верни сведения няколко пъти в миналото, но беше грешил също толкова пъти.
Мамка му.
Мисълта какво ще му каже Алисън Воспър, ако го хванат, че прониква в къща без заповед за обиск, го тормозеше.
Не разполагаше с достатъчно информация, за да обоснове решението си, но трябваше да стигне. Времето изтичаше за Майкъл Харисън.
Със захвърлена в градината тухла той разби стъклото на кухненския прозорец, омота ръката си в носна кърпа, за да махне парчетата стъкла, които останаха в маджуна, сетне намери райбера на прозореца, отвори го и пропълзя вътре.
— Ехо! — изкрещя той. — Ехо! Има ли някой?
Мястото създаваше неприветливо усещане и миришеше по същия начин. Кухнята беше празна и с изключение на няколкото вестника, всички с вчерашна дата, нямаше никакви признаци, че някой е живял тук скоро. Голямата всекидневна беше мрачна като ада, с няколко копия на морски пейзажи по стените. Забеляза, че по килима има линии, като че ли някой наскоро е местил дивана. Продължи към тъмната трапезария с дъбова маса и четири стола, облепена с релефни тапети, след това влезе в малка тоалетна с избродиран надпис Бог да благослови тази къща, закачен на стената.