Убийствено просто

— Трябва да излезем и да се скрием, Вик. Няма да успеем да им избягаме с тази кола.

— Знам — отвърна той мрачно, паниката отново го завладяваше, а и не виждаше никаква пролука в оградата. — Къде е шибаният изход?

— Просто мини през оградата.

Мъжът послуша съвета на Ашли и продължи да кара с пълна сила към оградата. Намали точно преди да се ударят в нея, а телената мрежа издаде глух звънтящ звук и се разкъса като плат. Озова се на обиколния път, отдясно се падаха тинестите земи около реката, а отляво — пистата, точно зад него бяха моторът и колата. Отсреща се задаваше спортен мерцедес. Вик продължи напред.

— Разкарай се от шибания път!

В последния момент мерцедесът отби в банкета.

Наближаваха Т-образен разклон с тесен път, който беше малко по-широк от алея. Отляво имаше паркиран пред малка къща камион за пренасяне на покъщнина, който в този момент разтоварваха, блокирайки целия път.

Зави надясно и натисна докрай педала, без да откъсва поглед от огледалото. Поне тази уличка беше прекалено тясна, за да мине беемвето. Моторът се придвижваше да заеме позиция. Всеки момент щеше да профучи покрай тях. Вик се отклони леко, за да го сплаши. Караха със сто и десет, сто и двайсет, сто и трийсет и наближаваха дървен мост през реката.

В мига, в който стигнаха до моста, две малки момчета на велосипеди се появиха от другия край, точно по средата на пътя.

— Маааамка му, о, мааамка му, маааамка му — изруга Вик, натисна спирачките и наду клаксона, но нямаше време; те не можеха да спрат, а нямаше място да мине покрай тях.