Памет

— По-скоро обезумял.

— Това е невероятно, Иване, абсолютно невероятно. Системата за вътрешна сигурност на ИмпСи ме лъже.

— Колко странно — предпазливо отвърна братовчед му. — И какво казва?

— Тя смята, че съм посещавал хранилището, това тук, в деня, в който се върнах от последната си операция. Нещо повече, в дневника на входния пост — там горе — са внесени съответстващи изменения: там е записано, че съм напуснал сградата половин час по-късно от действителното. Системата в замъка Воркосиган обаче все още показва реалното време на пристигането ми — точно колкото да стигна дотам с кола. Ако не броим това, че тогава се прибрах пеша. И отгоре на всичко — това е най-интересното! — се оказа, че касетата от вътрешната система за видеонаблюдение на хранилището от онзи ден е… познай какво!

Иван погледна към очевидно побъркания от страх лейтенант.

— Изчезнала?

— Улучи.

Братовчед му свъси чело.

— Защо?

— Защо, наистина. Това е точно този въпрос, който предлагам да се зададе. Предполагам, че може да няма абсолютно никаква връзка със случая с Илян. Искаш ли се хванем на бас?

— Не. — Иван мрачно го погледна. — Това означава ли, че трябва да отменя плановете си за вечерта?

— Да, аз също. Обади се на майка ми и й предай моите извинения, но тази вечер няма да се прибера вкъщи. После сядаш на ето този стол. — Майлс посочи въртящото се кресло на сержанта, който припряно го освободи. — Обявявам това помещение за запечатано. Не пускай никого вътре, Иване, абсолютно никого, без ревизорската ми заповед. Вие двамата — Майлс посочи дежурния и неговия командир, които потръпнаха — сте мои свидетели, че днес не съм влизал на територията на склада. — Той се обърна към лейтенанта. — Какви са процедурите ви за инвентаризация?

Офицерът мъчително преглътна.

— Разбира се, данните в комуникационния пулт постоянно се актуализират, милорд ревизор. А физически извършваме инвентаризация веднъж месечно. Това отнема една седмица.

— Кога беше последната инвентаризация?

— Преди две седмици.

— Нещо да е липсвало?

— Не, милорд.

— Нещо да е липсвало през последните три месеца?

— Не.

— През последната година?

— Не!

— Едни и същи хора ли извършват инвентаризацията?

— Въртят се. Тази задача… не е от най-приятните.

— Да, мога да се обзаложа. — Майлс погледна братовчед си. — Иване, докато седиш тук, свържи се с Оперативния отдел и поискай четирима души с най-голям достъп до секретни материали, които никога не са работили в или с ИмпСи. Това ще е твоят екип.

Лицето на Иван се сгърчи от страх.

— О, Господи! — изстена той. — Нали не възнамеряваш да ме накараш да правя инвентаризация на това проклето хранилище?

— Възнамерявам. Поради очевидни причини не мога да го направя лично. Някой е поставил тук знак за тревога и е написал на него моето име. Ако е искал да привлече вниманието ми, определено го е постигнал.

— И биологичните материали ли? В хладилната камера? — Иван потръпна.

— Всичко.

— И какво ще търся?

— Ако знаех какво, нямаше да трябва да правим инвентаризация, нали?