Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
Нейт видя, че листовете бяха изпълнени с прилежно напечатан или старателно изписан текст.
— Струва ми се, че си възстановила доста неща.
— Записах всичко. Повечето случки едва ли имат значение. Беше много отдавна и сега трябва да призная, че тогава не обърнах голямо внимание на изчезването на Пат. Преподавах и се чудех как ще преживея още една зима — втората ми — тук. Бях на тридесет и една и не бях постигнала планираното — да се омъжа, преди да стана на тридесет.
Кари леко се усмихна.
— Това е една от основните причини, поради които дойдох в Аляска. Съотношението мъже-жени беше в моя полза. Помня, че се чувствах малко отчаяна, самосъжалявах се. И бях бясна, защото Макс не ми беше направил предложение. Затова си спомних — написала съм го — че той замина за две седмици онази зима. Струва ми се, че беше точно през февруари, но не съм съвсем сигурна. Зимата дните се сливат, особено ако си сам.
— Къде ти каза, че отива?
— Запомнила съм думите му, защото бях бясна. Каза, че отива в Анкъридж и оттам в Хоумър — щял да прекара няколко седмици на югоизток, за да интервюира пилотите и да накара някои от тях да го разходят със самолетите си. Правел проучване за статия и за романа, които пишел.
— Той често ли пътуваше тогава?
— Да. И това съм записала. Възнамеряваше да стои там четири-пет седмици, а това никак не ми хареса, особено след като нещата между нас още не бяха изяснени. Спомням си го добре, защото се върна по-скоро, отколкото беше планирал, но дори не дойде да ме види. Научих от съседите, че се е затворил в редакцията. На практика живееше там. А аз бях твърде ядосана, за да отида да го видя.
— Колко време мина, докато се решиш?
— Доста. Бях много сърдита. Но най-накрая толкова се вбесих, че отидох да си излея гнева. Знам, че беше в края на март или началото на април. Бяхме украсили класната стая за Великден. Онази година празникът се падаше в първата неделя от април. Помня как седях с боядисаните яйца и рисунките на зайци, докато вътрешно ми се щеше да убия Макс.
Тя прокара ръка по купчината листа.
— Тази част от събитията си спомням съвсем ясно. Той беше се заключил в редакцията. Трябваше да хлопам по вратата, докато ми отвори. Изглеждаше ужасно. Отслабнал, брадясал, с разрошена коса. Вонеше. Цялото му бюро беше отрупано с листа.
Кари леко въздъхна.
— Не си спомням какво беше времето, Нейт, нито какво ставаше в града, но си спомням много ясно как изглеждаше той. И какво представляваше кабинетът му. Разхвърляни навсякъде чаши от кафе, мръсни чинии, препълнени кошчета, боклук по пода. Пепелниците преливаха от фасове. Тогава той още пушеше. — И това съм записала — каза тя и пак поглади листата. — Работеше по романа си — или поне аз реших така — и приличаше на луд. Проклета да съм, ако знам защо това толкова ми хареса. Но както и да е, дадох му да се разбере. Заявих му, че ако смята да се отнася така с мен, няма да го бъде. Беснях и опявах, а Макс не казваше и дума. Когато изпуснах парата, той падна на едно коляно.
Тя млъкна за миг и стисна устни.
— Там, сред целия този хаос. Каза, че иска да му дам втори шанс. Че има нужда от мен. И ме помоли да се омъжа за него. Сватбата беше през юни. Исках да бъда лятна булка, а след като вече бях пропуснала срока, който си бях определила, няколко месеца не бяха от значение.
— Разказвал ли ти е някога къде е бил тогава?
— Не. И аз не го попитах. Тогава не ми се стори важно.
— Всичко, което каза, беше, че е разбрал какво е да си сам наистина сам и че повече не иска да е сам.
Нейт си помисли за линиите, свързващи имената на хората от неговия списък.
— Какви бяха отношенията му с Бинг?
— С Бинг? Не бяха приятели. Макс се опитваше да бъде в добри отношения с него, особено след като знаеше, че съм излизала с Бинг.
— С Бинг?
— Да кажа, че ме е поканил на среща, ще бъде евфемизъм. Не се интересуваше от вечеря и танци, ако ме разбираш.
— А някога…
— Не. — Кари се разсмя, но се сепна. — Не съм се смяла, откакто… Ужасно е да се смея на това.
— И на мен ми става смешно, като си те представя с Бинг. Как прие той отказа ти?
— Не мисля, че се впечатли особено. — Тя махна с ръка. — Бях му подръка, това е всичко. Нова жена в един малък град. Мъже като Бинг веднага се опитват да отделят новата овца от стадото, да се опитат да получат малко секс и може би топло ястие от цялата работа. Не му се сърдех, това е естествено по такива места. Той не беше единственият, който се опита. През онази първа зима излизах с няколко души. Дори с Професора вечеряхме няколко пъти, макар че беше съвсем ясно колко е хлътнал по Чарлийн.
— Това е било преди Галоуей да изчезне?