Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Докато разработването на бариерата в „Неш Билдинг“ буксуваше, неочаквано пристигнаха добри новини за старата бариера от Шермерхорнската лаборатория на Колумбийския университет. Едуард Мак, когото Юри привлече от Държавния университет в Охайо, за да помогне за почти изоставената от всички бариера на Норис — Адлър, успя да избегне някои от нейните недостатъци. Пробите, които той изпращаше в Принстън, започнаха неочаквано да показват добри резултати. Нима щеше да се окаже, че бариерата на Норис — Адлър все пак е по-добра?
Късно беше за нови промени. Компанията „Худай-Хърши“ беше напълно преоборудвала завода в Декатур. Решиха да пазят в резерв стария и по-сложен процес, модифициран от Мак, в случай че новата и по-проста технология на Джонсън се провали при производството. И двете пилотни инсталации в „Неш Билдинг“ и в Шермерхорн се включиха в усилията на лабораторията SAM, на „Келекс“ и „Карбайд“ да се осъществи експериментално производство на Джонсъновата бариера. През април в аналитичната лаборатория на Тейлър започнаха да пристигат многообещаващи мостри, а през май качеството им се повиши от 5 на 38%. Настъпи времето да се премине към промишлено производство.
Това се оказа съвсем друга история. Преоборудването на завода в Декатур не можеше да започне с пълна скорост веднага, след като бе взето решение за това, защото трябваше да се преработят чертежите и да се осигурят материали. Хората от „Худай“ още нямаха представа как трябва да изглежда заводът за производство на новата бариера. Първата задача беше да се запази персоналът от близо хиляда работници. С постепенното изясняване на характера на промените екипите на компанията, водени от Уолтър Пинър, започнаха преустройство на сградите и съоръженията. Тежките фундаменти, излети за машините по технологията на Норис — Адлър, трябваше да се премахнат. В продължение на месеци инженерите на „Худай-Хърши“ се бяха трудили да комплектоват машините за старата технология, а сега се налагаше да започнат отново за съвършено различен процес. В завода започнаха да пристигат странни съоръжения, опаковани в дървени сандъци. За щастие само около 40% от оборудването на завода трябваше да се подмени — останалото сравнително лесно можеше да се приспособи за новия процес.
С решението за промяна в Декатур отговорността за производството на бариерата се поемаше изцяло от „Юниън Карбайд“. По този начин се облекчаваше малко от товара на Доби Кийт, който все по-трудно носеше отговорностите за многобройните си ангажименти. Преди това „Келекс“ отговаряше за всичко, въпреки че плановете се утвърждаваха и от „Карбайд“. Мнозина в „Келекс“ бяха разочаровани от това предаване на пълномощията. Те вярваха, че производството на всички компоненти за К–25 трябва да остане в ръцете им, още повече че един техен колега — Кларънс Джонсън, беше създал новата бариера. Всъщност методите, предложени от Фрейзиър Гроф от „Бейкълайт“ играеха решаваща роля при новата технология и компанията „Карбайд“ разполагаше с по-добри възможности за организиране на масовото производство.
Създадена беше специална нова група с кодово наименование К–1, която се разположи на 14-я етаж на „Улуърт Билдинг“. В нея влизаха Мерил и Ал Тени от „Карбайд“, Бен Гордън и още няколко души от „Келекс“, а също и хората на Пинър от „Худай“. Те работеха в сътрудничество с Джонсън в Джърси Сити и „Неш“, с Фрейзиър Гроф от „Бейкълайт“ и с Хю Тейлър и учените от SAM, опитвайки се да пригодят новия процес към изискванията на промишленото производство.
„Карбайд“ изпрати в Декатур като свой върховен представител Леон К. Мерил от „Бейкълайт Дивижън“, инженера, който навремето беше посочил Фрейзиър Гроф да се заеме с бариерата. Кен Мерил беше пълна противоположност на импулсивния, неорганизиран, но надарен с изобретателен ум Гроф. Четиридесет и седем-годишният инженер от Кливланд стъпваше здраво на земята и притежаваше талант на организатор, с който винаги успешно решаваше всевъзможни задачи. Никой, дори и началниците му не можеха да го обвинят, че лесно се съгласява с другите. Когато нещо не му харесваше, той просто казваше: „Това вони!“ и не се свенеше да прекъсва шефовете си с изрази като: „Вие сте се побъркали!“, ако те не споделяха становището му.
Трудностите по преоборудването на завода идваха от всички страни. Трябваше да се проектират и инсталират специални машини, които да са в състояние да произвеждат хиляди единици дневно от образци, правени досега само в лабораторни условия. Например никъде не можеха да се намерят подходящи пещи. В процеса се изразходваха огромни обеми водород и азот и никой не знаеше откъде могат да се доставят тези газове, нито колко тръби ще са нужни. Към края на януари бяха изпратени молби за спешно производство на две специални пещи с допълнителни поръчки за още 72 бройки на „Уестингхауз“, „Дженерал Електрик“ и други водещи производители в страната.