Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Но тъй като компетентността на английските експерти в тази област беше всепризната, Гроувс се съгласи група от тях да инспектира американския проект. Петнадесетчленната делегация34, ръководена от Уолас Ейкърс, включваща в състава си Франц Саймън и Рудолф Пиърлс, се срещна с американските експерти в „Улуърт Билдинг“ на 22 декември 1943 г. Генерал Гроувс бе придружен от научните си съветници Конант и Толман. Кийт, Бейкър, Арнолд и Бенедикт представяха „Келекс“, Фелбек, Кларк Сентър и Лайман Блис — „Карбайд“, а Юри, Дънинг, Тейлър и Къри говореха от името на SAM. Гроувс се притесняваше да не би англичаните да се върнат във Великобритания и да докладват на Чърчил, че американците говорят глупости. Той, от своя страна, можеше да се оплаче на Рузвелт, който щеше да извика Буш и да започнат големи неприятности. Затова искаше на срещата да присъстват Конант и Толман, за да се уверят сами, че американският проект е добър.
Гостите бяха подробно запознати с проекта, след това всеки английски експерт получи възможност да посети лабораторията на съответния си американски колега. Някои от членовете на делегацията стигнаха и до Оук Ридж. Гроувс искаше да чуе не само оценката им за бариерата, но и за целия газово-дифузионен завод.
През това време Джордж Фелбек осигури подкрепата на „Карбайд“ за бариерата на Джонсън и успя да убеди Кийт компанията да поеме грижата за производството й. Дори „Худай-Хърши“, които вече почти завършваха в Декатур завод за производството на бариерата на Норис — Адлър, застанаха срещу нея. Собствените им пилотни експерименти ги бяха убедили, че тази бариера не става за производство, поне в кратки срокове.
Навръх Коледа 1943 г. Уолтър Пинър от „Худай-Хърши“ съобщи на Гроувс и на „Келекс“, че компанията няма да може да произведе бариерата. Пинър очакваше упреци и обвинения, но за негова изненада изявлението му предизвика облекчение. Той не подозираше, че с това е дал на Гроувс, Кийт и Фелбек последния аргумент да пристъпят към изпълнението на един нов и дързък план.
Очакваната с тревога втора среща с английската делегация започна в 8,30 сутринта на 5 януари 1944 г. в зорко охраняваната зала за конференции на „Улуърт Билдинг“. В продължение на четири напрегнати и драматични часа противоположните гледища на американци и англичани се сблъскваха многократно и не можаха да се примирят до края. Бариерата не беше единствената тема на спора. Англичаните отхвърляха цялата схема на дифузионната каскада, създадена от Дънинг, Бут и Бенедикт, като предлагаха вместо нея свой собствен проект. Те дълбоко се съмняваха, че целият сложен процес с хиляди дифузионни стъпала ще може да се контролира и твърдяха, че е неработоспособен. Въпреки тези предупреждения американците държаха на своя вариант.
Гостите останаха много изненадани, когато Гроувс ги попита какво мислят за идеята да се изостави бариерата на Норис — Адлър, която беше отнела две години, и да се заложи цялото бъдеще на проекта върху една ударна програма за производство на милиони квадратни метри от новата, все още недостатъчно изпитана бариера на Джонсън. Англичаните се съгласиха, че новият материал е по-перспективен, но смятаха за чиста лудост изоставянето на постигнатото досега с бариерата на Норис — Адлър, особено като се има предвид липсата на време.
В този момент Кийт премина в атака. Красноречиво и разпалено той направо заяви, че старата дантелена завеса е прекалено чуплива, за да може да работи, и единственият шанс на проекта „Манхатън“ е да заложи без никакво отлагане на новата бариера.
— Няма достатъчно данни, за да се прецени коя от двете бариери е по-добра — възразиха гостите. — Не е ли по-разумно да се разработват успоредно и двете?
— Невъзможно! — изпуфтя Кийт. — Трябва да решим това веднага, защото нямаме нито време, нито излишни средства!
Англичаните му припомниха, че все още не е създадена поточна техника за масово производство на необходимите огромни количества. Също като Юри навремето, и те бяха слисани, когато той заяви с арогантна самоувереност, че може да се справи и без поточна линия.
— В „Келекс“ създадохме бариерата в лабораторни условия с много прости подръчни средства. Продукцията ще се умножи, като наемем хиляди работници да правят същото парче по парче и така няма да има проблеми при преминаването от лабораторно към масово производство.
След като Кийт седна, битката продължиха представителите на „Карбайд“. Лайман Блис все пак отдаде дължимото на старата бариера.
34
Американците много се забавляваха с английския език на някои от гостите. Те бяха бегълци от Централна Европа и акцентът им нямаше нищо общо с оксфордския. Много популярен стана анекдотът, че всъщност „британските гости не говорят английски“.