Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Над лагера се спусна тънка мъгла, но скоро след полунощ изгря луна, която ни бе много полезна; ако беше мъгливо, нямаше да преминем през мочурищата. Спах до среднощ, когато Посид ме събуди според уговорката и ми подаде свещ и разпалена борова главня от лагерния огън. Запалих свещта от нея и се помолих на богиня Егерия. Тя е богиня на предсказанията и добрият цар Нума от древността се е съветвал с нея при всички важни случаи. Аз самият за пръв път извършвах тази семейна церемония, ала брат ми Германик и чичо ми Тиберий, а и баща ми, дядо ми, прадядо ми и техните предци са я извършвали в полунощ преди всяка битка; и ако им е била отредена победа, все същото благоприятно знамение им се е давало от нимфата. Колкото и тиха да е била нощта, в мига, в който изричали последните думи от молитвата, пламъкът угасвал внезапно от само себе си, като че задушен между два пръста.
Все не ми се искаше да вярвам на тази загадка: казвах си, че вероятно се дължи на природни причини — на течение или на лошия фитил, или дори на неволна въздишка от страна на молителя. Едва ли би могло да се очаква, че нимфата Егерия ще напусне своята горичка край езерото Неми и ще прехвръкне до центъра на Германия или до Северна Испания, или пък до Тирол — във всяка от тези страни, в едно или друго време, разправят, че е давала обичайния знак — при първия зов на някой Клавдий. Поставих запалената свещ в най-отдалечения край на моята шатра, на завет от всякакво течение, което би нахлуло през отвора, и тогава, като отстъпих на десет стъпки, смирено се помолих на Егерия. Беше кратка молитва на сабински диалект. Предаван през поколенията, неписаният текст се беше видоизменил, защото сабинският, първоначалният език на патрициите, отдавна не се говори в Рим; но аз бях изучавал сабински по време на историческите си занимания и можех да произнеса молитвата в близък до оригиналния й вид. И наистина, едва изговорих последната си дума, свещта, както я наблюдавах, внезапно угасна. Запалих я отново да видя дали фитилът е лош, или Посид е сторил нещо с восъка; но не — тя пак запламтя ярко и продължи да гори, докато накрая фитилът се свлече над малка восъчна локва, колкото пара. Това е една от малобройните ми истински мистически преживелици, която съм видял през дългия си живот. Нямам дарба за това. От друга страна, брат ми Германик бе непрестанно измъчван от видения и привидения. По едно или друго време той се бе срещнал с повечето от полубожествата, нимфите и чудовищата, възпявани от поетите, а при посещението си в Троя, когато бе управител на Азия, бе удостоен с прекрасното видение на богиня Кибела, обожавана от нашите троянски предци.
Глава 20
Авъл се втурна при мен радостно развълнуван.
— Съгледвачите ни съобщават, че неприятелят се оттегля от потока Уиълд, Цезаре. Какво да предприемем? Предлагам веднага да прехвърлим там един легион. Не знам какви са намеренията на врага, но ние, тъй или инак, ще трябва да прекосим потока утре и ако те са решили да ни го дадат без бой, това ще ни спести и време, и жертви.
— Изпрати Деветия да премине отвъд, Авъле. Дай им съоръжения за мостове. Надявам се, че утре те не ще трябва да се бият колкото другите, затуй не им трябва и дълъг сън. Великолепна вест. Прати разузнавачи да проследят врага и да ни кажат веднага щом го открият.
Вдигнахме набързо Деветия и го изпратихме да премине реката Уиълд. Скоро ни известиха, че неприятелят се е изтеглил нагоре по хълма, че са поставили над потока двайсет моста от талпи и чакат по-нататъшни нареждания.
— Време е преторианците да потеглят — каза Посид.
— Как смяташ, може ли да се вярва на този окулист? — запитах аз.
— Сам аз ще тръгна с него, Цезаре — обясни Посид, — Планът е мой и ако позволиш, проваля ли се, не смятам да живея.
— Отлично. Нареди им да потеглят след пет минути.
Той ми целуна ръка, аз го потупах по гърба и тръгна. След малко видях първата преторианска дружина да се измъква тихо от източната врата на лагера. Казано им бе да не вървят в крак, та отмерената им стъпка да не се чува от вражеските съгледвачи, а и оръжията им бяха обвити в парцали, да не се чукат едно в друго. Войниците бяха преметнали щитовете си през рамо и бяха изписали отгоре по един голям тебеширен кръг. Това щеше да им помага да се различават в мрака, без да си подвикват един на друг. Белите кръгове се виждаха ясно: Авъл бе забелязал, че сърните се следват една друга в тъмните гори, водени от блясъка на белите петна по задниците си. Окулистът ги превел на около три-четири мили през неравна, мочурлива земя, докато стигнали истинското мочурище. То воняло, а край тях се стрелкали блуждаещи огньове и за да стигнат до тайната пътечка, преторианците трябвало да газят до бедрата след своя водач в блатистата вода, пълна с пиявици. Обаче окулистът не сбъркал. Намерил пътеката и поел по нея.