Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Поехме от Лондон по Колчестърския път. Авангардът ни влизаше в чести схватки с британски воини, но не срещнахме сериозна съпротива чак до Ромфърд, селце на около осем мили от Брентууд, където намерихме брода през река Ром здраво укрепен. Неприятелят ни задържа там през цялата сутрин, като даде двеста убити и сто пленници. Ние загубихме само петдесет, но двама от тях бяха офицери, а един — трибун, тъй че в известен смисъл бритите бяха облагодетелствувани. В същия следобед наближихме до хребета Брентууд и спряхме да нощуваме на отсамната страна на потока, който ни послужи за защитна бариера.
Проверих знаменията. Пред всяка битка се оглеждат знаменията, като се дава на свещените кокошки просена каша и се наблюдава как я поглъщат. Ако не са гладни, битката може да се смята направо за изгубена. Най-благоприятно е знамението, когато още щом жрецът отвори вратата на кафеза, кокошките се втурнат нататък, без да крякат и да бият с криле, и започнат да кълват тъй лакомо, че капки от кашата се стичат от клюновете им. Ако ли пък се чуе как човките им чукат по земята, това предсказва пълното поражение на неприятеля. За наша радост одарени бяхме с това най-щастливо знамение. Жрецът, който се грижи за кокошките, не се показа пред птиците, а, застанал с мен зад кафеза, изведнъж разтвори вратата в мига, в който аз им изсипах кашата. Те се втурнаха навън съвсем беззвучно и направо се нахвърлиха върху гъстата каша, край тях захвърчаха пръски и те започнаха да се хранят тъй лакомо, че всички бяхме възхитени.
Приготвил си бях една, според мен, много подходяща реч. Напомняше донякъде на Ливий, но смятах, че историческото значение на настоящия случай изисква нещо в този стил. Тя беше следната:
Римляни, нека никой сред вас не пустослови, нека ничий глас не възхвалява гръмко и напразно древните времена — не ги зовете дни на чисто злато и не омаловажавайте настоящия век, на чиято слава ние би трябвало да сме юначните борци, наричайки го покварен век на варакосан гипс. Гръцките герои пред Троя, възпети от величествения Омир, комуто би трябвало да вярваме, неспирно са повтаряли стиха:
Не прекалявайте в скромността си, римляни. Вдигнете високо глави. Изпъчете гърди. Строени в боен ред, пред вас днеска са воини, които напомнят на вашите предци тъй, както орелът — на орела или вълкът — на вълка — пламенна, горда, здрава, некултивирана раса, която размахва оръжия, забравени от нас от векове, чиито колесници се теглят от архаични понита, която използува жалка военна тактика, достойна единствено за страниците на античните поети, чиито бойци не са организирани в легиони, а са групирани по родове и домакинства, — осъдени да бъдат сразени от вашите дисциплинирани редици, тъй както е осъден дивият глиган, който свежда глава и връхлетява сръчния ловец, въоръжен с ловно копие и мрежа. Утре, когато мъртвите са преброени и унилите редици на пленниците маршируват под ярема на игото, тогава ще се надсмивате над себе си, ако сега за миг дори сте загубили вяра в настоящето, ако умът ви с бил заслепен от исторически увековечените победи на далечното минало. Не, приятели, труповете на тези примитивни юнаци ще бъдат смазани от мечовете ви по бойното поле тъй грубо и безпощадно, както свещените птици отхвърляха от земята с чевръстите си клюнове късовете от осветената каша, когато аз, вашият главнокомандуващ, разчитах знаменията.
Чух, че някои от вас, вероятно по-скоро лениви, отколкото подплашени или пък непокорни, се били поколебали, преди да тръгнат на тази война, изтъквайки за довод, че божественият Август бил определил границите на Римската империя за вечни времена до водите на Рейн и на Ламанша. Ако това бе вярно, а пък аз се наемам да ви докажа, че то не е, тогава богът Август би бил недостоен за вашето обожание. Мисията на Рим е да цивилизова света — а къде другаде на този свят ще се намери раса, по-достойна от британската, за облагите, които ние предлагаме да й дарим? Нам е възложена чудната и свята задача да преобразим тези пламенни хора, съвременници по развитие на нашите предци, във верни синове на Рим, нашата славна столица и майка. Какви бяха думите, които богът Август написа на баба ми, богиня Августа? „Като се вглеждам в бъдещето, виждам Британия да се превръща в страна, цивилизована като днешна Южна Франция; и смятам, че островитяните, които са ни расово сродни, ще се превърнат в много по-добри римляни, отколкото можем да очакваме от германците… И ще дойде ден (не се усмихвай), когато британски благородници ще заемат своите места в римския Сенат.“