Лайла (Изследване на нравствеността)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лайла (Изследване на нравствеността)». Краткое содержание книги:
„Лайла“ е вълнуващ разказ за тази катастрофално комична среща, за дълбоката криза, която героинята отприщва у Федър, предизвиквайки го с най-същностните човешки въпроси: що е добро? Какво е мястото на ценностите в нашия живот? Защо сме толкова еднакви и различни?…
Но докато препрочиташе Джеймс, намери три неща, които започнаха да разсейват предишните му предразсъдъци. Първото всъщност не беше истинска причина, а по-скоро необичайно съвпадение, което натрапчиво преследваше Федър. Джеймс беше кръстник на Уилям Джеймс Сайдис, детето чудо, говорило пет езика на петгодишна възраст и посочило индианците като източник на колониалната демокрация. Второто беше неприязънта на Джеймс към дихотомията на Вселената на субекти и обекти. Тя, разбира се, веднага го поставяше на страната на Федър. Но третото, което на пръв поглед нямаше нищо общо с темата и все пак най-много допринесе за премахването на предразсъдъците на Федър, беше случката с катеричката, разказана от Джеймс.
Джеймс и неколцина негови приятели отишли на излет. Някой подгонил катеричка около едно дърво. Катеричката инстинктивно се придържала към обратната страна на дървото и бягала така, че човекът обикалял дървото и катеричката също го обикаляла, но в обратна посока.
След това Джеймс и приятелите му подхванали философски спор по въпроса заобиколил ли е човекът катеричката. Разделили се на два философски лагера и Федър не помнеше как е завършил спорът. Направи му впечатление обаче интересът на Джеймс към проблема. Той показваше, че макар и Джеймс да е несъмнено опитен философовед (иначе не би могъл да преподава в Харвард), той е и философ творец. Философоведът би проявил леко презрение към спора, защото е „незначителен“, тоест по темата няма философски трудове. Но за философа творец като Джеймс въпросът е магнетичен.
От него можеше да се усети какво привлича истинските философи към философията. Заобиколил ли е човекът катеричката или не? Той се е намирал на север, на юг, на изток и на запад от катеричката, затова сигурно я е заобиколил. Но все пак в нито един момент не е бил зад или до катеричката. Тя би могла да твърди с абсолютна научна категоричност: „Този човек изобщо не ме е заобиколил.“
Кой е прав? Дали думата „заобикалям“ има повече от едно значение? Това би било изненада! Все едно да откриеш още една вярна геометрична система. Колко значения има и кои от тях са верни?
Катеричката сякаш използува понятието „заобикалям“ в относителен смисъл, докато човекът използува абсолютна координатна система извън себе си и катеричката. Но ако се откажем от относителната отправна точка на катеричката и възприемем абсолютната, какво всъщност правим? От абсолютната неподвижна отправна точка всеки на планетата заобикаля веднъж дневно всичко на запад и на изток от него. Цялата Ист Ривър всяка сутрин „прави кълбо“ през река Хъдсън и още веднъж под нея всяка вечер. Това ли означава „заобикалям“? И ако е така, каква полза? Ако относителната отправна точка на катеричката е погрешна, напълно безполезна ли е?
Излиза, че думата „заобикалям“, която на пръв поглед е едно от най-ясните, абсолютни и твърдо установени понятия във Вселената, е относителна и субективна. Значението й зависи от това, кой я употребява и какво съдържание влага в нея. Колкото повече се задълбочаваш в нея, толкова повече нещата се разплитат. По такъв начин се задълбочава Алберт Айнщайн, който стига до извода, че времето и пространството са относителни спрямо отправната точка на наблюдателя.
Ние винаги сме в положението на катеричката. Човекът винаги е мярата за всички неща, дори във връзка с пространството и измеренията. Личности като Джеймс и Айнщайн, потопени в духа на философията, не смятат, че въпросът за катеричката около дървото е банален, защото са се заели с философия и наука именно за да разплитат загадки. Истинската наука и истинската философия не се ръководят от предварителни представи за значението на темите.
Тук се включва и отношението към хора като Лайла. Въпросът за лудостта е изключително важна философска тема, но Федър предполагаше, че тя е пренебрегвана поради метафизични ограничения. Метафизиката на Качеството предлага основа не само за традиционните клонове на философията — етика, онтология и така нататък, но и за едно ново направление — философията на лудостта. Ако човек се придържа към старите условности, за него лудостта ще е „неразбиране на обекта от субекта“. Обектът е реален, субектът греши. Единственият проблем е как да се промени съзнанието на субекта, та той отново да възприема правилно обективната действителност.