Картел
- Автор: Сулитцер Поль-Лу
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Картел». Краткое содержание книги:
Отвори отново досието на „Йелоухед“, изготвено от Сасия. Наистина чудесна „мишена“, която ще увеличи активите на „Обауита“. От техническа гледна точка ударът беше много добър, дори идеален.
Как ми се иска да атакувам!
Но щеше да изчака. Нямаше защо да бърза.
Публична оферта за покупка не се обявява просто така, само защото президентът на дружеството „Бадабум“, да речем, ви е победил на голф. Или защото млякото в една от милиардите кутии, продадени от „Бадабум“ (ако „Бадабум“ продава мляко), се е пресякло. За да обяви една неприятелска ПОП — или „нежелана“, за да използуваме по-елегантна терминология, — инициаторът й трябва да отговаря на известни условия. Да не бъде титуляр на свидетелство за съдимост с размерите на телефонен указател например, да има спестявания (макар че…), да не бъде сам президент на набелязаното дружество (изключително рядко, но и това се случваше) и накрая, и преди всичко, да бъде убеден, че въпросното дружество действително си заслужава да бъде атакувано.
Че то наистина е „мишена“.
Първият елемент, определящ го като „мишена“, е стойността му. Идеалната „мишена“ предполага точно дефинирани характеристики. Тя не е „чиста“. Не се занимава само с една дейност. Налице е ясно изразена многостранност. Етапите на нейното развитие, фантазията на ръководителите й, придобивките, обединенията, сливанията или необходимостта да се установи контрол върху определен, предполагаемо допълващ дадена дейност сектор — всичко това довежда до сформирането на странен конгломерат, чиито съставни елементи не са задължително рентабилни или не са еднакво рентабилни.
В резултат стойността й на борсата е по-ниска (става дума за общата стойност на всички акции, емитирани от нея) от глобалната цена, която би се получила при препродажбата на компонентите й поотделно. „Черните овце“ в актива й намаляват общата стойност, което се отразява отрицателно върху приходите, декларирани на борсата, маркираща печалбите само по тримесечия, без да държи сметка как са изчислени. Това е нещо като терен, който човек има интерес да закупи изцяло, знаейки, че по-късно ще спечели от продажбата на парче на всеки от парцелите му. Стойността на конгломерата на борсата е по-ниска от цената, която биха взели при „разфасоването“ му.
Особено ако ръководителите на дружеството, замаяни от дълго dolce faraiente41 и загрижени преди всичко да запазят придобитите привилегии, не се интересуват от пазарната стойност на управляваната от тях компания (след като, така или иначе, самите те почти никога не притежават акции от нея) и не са си направили труда да създадат ефикасна рекламна служба със задача да привлича сериозни потенциални инвеститори.
За дребните акционери, както обикновено, на никой не му пука.
Планираният рейд е особено лесен за осъществяване, когато ръководителите са небоеспособни, имат малко опит в подобен род битки и не са склонни към самокритика. Или са по-възрастни. Или, да речем, са направо идиоти. Или поне са предразположени към преговори и разтакаване, вместо да се втурнат на палубата със секира в ръка при първия признак за абордаж.
Не е изключено дадено дружество, което отначало не представлява съблазнителна „мишена“, изведнъж да се превърне в такава, било поради смъртта или пенсионирането на „душата“ на дружеството (най-често неговият създател, който му е посветил целия си живот), било защото онзи страшен „пълководец“, чието едничко присъствие е било достатъчно, за да държи рейдърите на разстояние, бива уволнен.
Уволнението му може да се дължи на факта, че е пречел на колегите си да спят на заседанията на управителния съвет. Може да са го изритали, защото снахата на приятелката на главния акционер не го е понасяла. Може да му е писнало да върши цялата работа, докато останалите са ходили на лов в Полша със самолета на компанията. Или категорично се е противопоставил на проект, който останалите членове на ръководството са искали да приемат.
За сливане например.
Джонката напусна Тасманско море и навлезе в Тихия океан. Зенаид се надвеси над фалшборда, опитвайки се да забележи пунктирната линия, която бележеше границата между тях, но не видя нищо. Прозина се. Часът бе четири следобед и следователно единайсет вечерта в Ню Йорк и Монреал. Беше прекарала десет часа на радиотелефона в разговори с безброй събеседници.
41
Приятно безделие (итал.). — Б.пр.