Нощна сянка

— Щом толкова искате да му помогнете, защо трябваше да го принесем в жертва по време на съюза? — намесих се и застанах между Боск и Шей, прикривайки го с тялото си.

Боск поклати глава.

— Поредното злощастно недоразумение, Кала. Искахме да изпитаме верността ви към благородната ни кауза. Мислех, че сме ти осигурили най-доброто образование на света, но може би не си запозната с историята на Авраам и сина му Исаак15? Не е ли принасянето в жертва на онзи, когото обичаш, най-доброто изпитание за вярата? Нима наистина допускаш, че бихме поискали Шей да загине от ръката ти? Та нали ние ти възложихме да го защитаваш!

Усетих, че започвам да треперя.

— Лъжеш!

— Нима? — благо се усмихна Боск. — След всичко, което преживя, нима нямаш вяра в своите господари? Никога нямаше да те принудим да нараниш Шей. В последния момент щяхме да осигурим друга жертва. Разбирам, че подобно изпитание може би ти се струва прекалено ужасно, навярно си казваш, че сме искали твърде много от теб и Рение и че сте твърде млади.

Не бях в състояние да му отговоря. Изведнъж започнах да поставям под въпрос всичко, което бях направила досега, и да се питам дали собствените ми желания не ме бяха заслепили, карайки ме да се отклоня от правилния път. Вече не знаех на кого да вярвам.

— Грижа се за Шей почти от раждането му, задоволявал съм всяка негова нужда и желание. Нима това не доказва искрената ми загриженост за неговото добруване? — Боск спря на няколко крачки от нас и протегна ръце към племенника си. — Моля те, повярвай ми.

Витражните прозорци зад Боск изригнаха в дъжд от пъстроцветно стъкло. Блъснах Шей на пода и го прикрих с тялото си, вдигайки ръка, за да се предпазя от посипалите се късчета стъкло, които разкъсаха якето ми и се забиха в кожата ми.

Библиотеката изведнъж се изпълни с викове и шум от стъпки. Повдигнах глава и видях най-малко двайсетина Търсачи да се втурват през строшения прозорец и да се нахвърлят върху Боск, същинска вълна от искряща стомана и свистящи стрели. Въздухът около Пазителя проблесна и роякът стрели отскочи назад, сякаш се бяха блъснали в невидим щит. Боск вдигна ръце. Огънят в камината угасна и червеното сияние, осветявало до този миг стаята, отстъпи място на гъсти сенки.

Неколцина от Търсачите се препънаха и паднаха, други се заковаха на място, мъчейки се да се ориентират. Шей ме бутна настрани и се изправи.

— Какво стана?

— Търсачи — изсъсках аз. — Повече, отколкото съм виждала някога.

Боск отметна глава назад и изкрещя. Силният звук накара книгите да затреперят по полиците и аз запуших ушите си с ръце. Мракът, спуснал се над стаята, се раздели и образува миниатюрни езерца, които се издигнаха във въздуха и бавно започнаха да приемат очертания. Аз ахнах и сграбчих Шей за ръката.