Наследникът (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът (Част I)». Краткое содержание книги:
Зи-лин гледаше като омагьосан, неспособен дори да помръдне. Влечугото бавно започна да се увива около Сен-лин. Първо около раменете, после се плъзна нагоре — към шията и главата.
От устата му се откъсна дрезгав вик. Сякаш очаквал това, Фаз-хан бързо отстъпи назад и освободи достъпа до скалата, известна като Устата на Зеления дракон.
Зи-лин усети вятър върху лицето си и неволно се обърна да потърси източника. Но листата на черешите бяха все така неподвижни и оклюмали, както преди малко.
После изведнъж разбра, че леденият вятър излита право от скалата на Зеления дракон, набраздена от многобройни, хоризонтално разположени пещери.
Призрачното същество, което се беше впило в Сен-лин и очевидно се опитваше да я умъртви, извърна глава по посока на ледения вятър и потръпна.
После се появи водата. Бурна и студена, като от внезапен порой. Но за разлика от обикновения дъжд, тези водни струи не падаха вертикално, а хоризонтално!
Ледената вихрушка се стовари върху главата на призрака. Разнесе се пронизително съскане, издигнаха се облаци пара. Грозното създание нададе ужасен вой и изчезна. Заедно с него изчезна водата, стопи се и вятърът. Градината отново блесна под сребърните лъчи на луната, тиха и спокойна.
Фаз-хан се наведе и помогна на Зи-лин да се изправи.
— Какво стана? — попита Зи-лин, едва сега успял да напълни дробовете си с кислород.
Фаз-хан се усмихна и леко разтвори полите на черната си роба.
— Моите сребърни копчета все още са тук, Велик лъв — промълви той. — Нищо не се е променило.
— Но аз видях…
— Нищо не се е променило — натъртено повтори Фаз-хан.
— А Сен-лин?
— Градината е на ваше разположение. Можете да правите каквото пожелаете. Кладенецът на духовете вече спи…
Останал сам под кичестите клони на черниците, Зи-лин изчака да се успокои и едва тогава пристъпи към потръпващата фигурка на Сен-лин. Ръцете й продължаваха да стискат каменната зидария, но когато очите й се извърнаха да го посрещнат, в тях се четеше дълбоко спокойствие.
— Тя си отиде…
Зи-лин не каза нищо. Все още се питаше дали всичко не беше халюцинация.
— Ху-чао… Жената от свитата на последния император на Мин…
Пълни глупости, помисли си Зи-лин. Значи всичко е било халюцинация. Тялото на Сен-лин се поклащаше. Сякаш се връща от продължителна нощна оргия, рече си той. Вероятно не знае какво говори. Протегна ръце и я стисна в прегръдката си.
— Нейният любим се превърна в жесток враг… — прошепна унесено Сен-лин и безсилно склони глава на гърдите му.
— Генерал на име Ли Зи-чен…
Клепачите й уморено се склопиха. Зи-лин я вдигна на ръце и я понесе по тясната извита пътечка.
После се върнаха във вилата. Зи-лин я сложи да си легне и отиде в кабинета си. Започна да се рови в библиотеката и скоро откри това, което му трябваше — книга върху историята на средновековен Китай. Нетърпеливо я разлисти и откри периода на упадък на династията Мин.
Оказа се, че войските на Манчу, превзели Пекин през 1621 година, действително са били командвани от генерал на име Ли Зи-чен. Споменаваше се и за някаква фаворитка на императора, но учените не бяха счели за необходимо да посочат името й, тъй като по това време почти цялата власт вече е била в ръцете на евнусите.
Зи-лин търпеливо изчете всичко, но името на тази жена така и не изскочи отникъде. Наложи се да прибегне до помощта на Националната библиотека. След неколкодневно упорито търсене му донесоха едно овехтяло и доста разпокъсано томче на Средновековната история. И в него откри името на фаворитката.
Ху-чао.