Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
Друг път един дребен чиновник, с репутацията на уважаван глава на семейство, зажени дъщеря си — седемнайсетгодишна красавица, позната на целия град, за някакъв момък от провинцията, също дребен чиновник. Внезапно обаче се разчува, че още първата брачна нощ младият съпруг постъпил с красавицата твърде нелюбезно, мъстейки за поруганата си чест. Лямшин, който, може да се каже, почти присъствал на екзекуцията, тъй като на сватбата се напил и останал да пренощува, още рано-рано разнесе навред новината. Моментално се образува компания от десетина души на коне, които нямаха собствени, бяха наели от файтонджийските, като например Пьотър Степанович и Липутин, който въпреки белите си коси участваше в почти всички скандални похождения на вятърничавата младеж. И когато младоженците тръгнали с файтона да правят официалните визити — местната традиция го повеляваше да става на другия ден след сватбата независимо от всички случайности, — цялата тая кавалкада ги наобиколила и със смях и веселие ги съпровождала из целия град. Вярно, че не влизали в къщите, ами чакали отвънка, на конете; вярно, че се въздържали от кой знае какви обиди по адрес на младоженеца и младоженката, но скандалът си беше скандал. Целият град заговори. То се знае, всички се смееха. Но този път се разлюти Фон Лембке и между него и Юлия Михайловна отново се бе разиграла твърде оживена сцена. Тя също извънредно много се разсърди и уж се била заканила да не пуща шегаджиите в дома си. Но още на другия ден им прости благодарение на Пьотър Степанович и застъпничеството на Кармазинов. Онзи бе намерил „шегата“ за твърде остроумна.
— Това е в духа на тукашните нрави — казал той. — Най-малкото е характерно и… смело; освен това, вижте, всички се смеят, само вие негодувате.
Но някои лудории бяха съвсем нетърпими и с известен опасен оттенък.
В града се беше появила пътуваща книжарка, която продаваше евангелия — една почтена жена, макар и от еснафско съсловие. Обърнали й бяха внимание, защото в столичните вестници бяха излезли интересни отзиви за пътуващите книжари. И пак оня дявол Лямшин заедно с един семинарист, който се шляеше в очакване на учителско място, баламосали жената, уж че ще купуват книги, и скришом напъхали в торбите й цяла пачка съблазнителни и мръснишки картинки — доставени от странство и както се разбра впоследствие, пожертвани специално за случая от едно твърде почтено старче, чието име изпускам, с голям орден на шията и голям любител на „здравия смях и веселата шега“. Когато горката жена излязла на търговската улица и взела да вади светите книги, се посипали и картинките. Едни взели да се смеят, други да роптаят. Насъбрал се народ, разпсували се, насмалко да стигне до бой, ако не се бе намесила полицията. Тикнаха книжарката в дранголника и само благодарение на усилията на Маврикий Николаевич, който с негодувание научил интимните подробности на тази мръсна история, я освободиха и изпроводиха от града чак вечерта. Тоя път Юлия Михайловна уж най-окончателно и решително изгонила Лямшин, но нашите се събрали на тумба и още същата вечер й го отвели под претекст, че бил измислил някакво ново и съвсем специално парче за пиано, с молбата само да го изслуша. Парчето действително се беше оказало забавно и се наричаше „Френско-пруската война“. Почваше с тревожните звуци на „Марсилезата“:
Звучеше гордо предизвикателство, опиянение от бъдещите победи. Но внезапно, наред с майсторските вариации на химна, някъде отстрани, долу, в края, но много близко се раздават пошлите звуци на „Mein lieber Augustin“198199. „Марсилезата“ не го забелязва, „Марсилезата“ е във висшата точка на опиянението от своето величие, но „Augustin“ крепне, „Augustin“ е все по-нахален и ето че тактовете на „Augustin“ някак неочаквано започват да съвпадат с тактовете на „Марсилезата“. И тя започва сякаш да се сърди; забелязала е най-сетне „Augustin“, иска да го махне, да го прогони като досадна, жалка муха, но „Mein lieber Augustin“ се е вкопчил здраво; той е весел и самоуверен, радостен и нахален; и „Марсилезата“ някак внезапно ужасно изглупява; вече не крие, че е ядосана и обидена; това са вопли на негодувание, това са сълзи и проклятия с прострени към провидението ръце: „Pas un pouce de notre terrain, pas une pierre de nos forteresses!“200
197
Нека нечистата кръв напои нашите ниви! (фр.)
198
Моят мил Августин (нем.).
199
Парчето <…> се наричаше „Френско-пруската война“ <…> пошлите звуци на „Mein lieber Augustin“… — Става дума за загубената от Франция френско-пруска война през 1870 година. Песента отразява перипетиите на войната, самохвалството на френските управници (Жюл Фавр, министър на външните работи) и просташкото самодоволство на Бисмарк. Песничката действително съществува, това е популярна немска песничка; Достоевски използва импровизацията на Лямшин на тема „Марсилезата“ и „Мой мили Августин“, за да осмее отново омразните му черти на немеца — войнстващото еснафство, шовинизма и бруталността заедно с пошлата сантименталност.
200
Нито педя от нашата земя, нито камък от нашите крепости! (фр.)