Бесове

С хората ставаше нещо странно. Особено дамите — бе ги обзело някакво лекомислие, и то не постепенно, а някак изведнъж. Най-неочаквано взеха да вземат връх едни крайно разюздани представи. Нещо крайно лековато и не бих казал, че винаги приятно. Излязло бе на мода едно объркване на понятията. После, когато всичко свърши, обвиняваха Юлия Михайловна — нейния кръг и влияние: но едва ли всичко тръгваше единствено от Юлия Михайловна. Напротив, в началото мнозина се надпреварваха да хвалят новата губернаторша, че умеела да обедини обществото и че изведнъж станало по-весело. Имаше дори няколко скандални случки, за които Юлия Михайловна ни най-малко не беше виновна; но тогава всички само се смееха и забавляваха, а не се намери кой да тропне по масата. Вярно, че една твърде значителна групичка лица, със собствени и по-особени възгледи върху тогавашния ход на събитията, стоеше настрана; но тогава и те не бяха почнали дори да мърморят; дори се усмихваха.

Помня, че някак от само себе си се бе образувал един доста широк кръг, чийто център май наистина се намираше в гостната на Юлия Михайловна. В тоя неин интимен кръг си позволяваха (младежта, разбира се) — и дори бе станало нещо като правило — най-различни лудории — понякога действително доста разюздани. В тоя кръг имаше няколко дори твърде мили дами. Младите уреждаха пикници, вечеринки, понякога образуваха цели кавалкади и обикаляха из града. Търсеха приключения, дори нарочно си ги измисляха и създаваха, само и само да става нещо. Третираха останалите като пълни глупаци. Какво ли не правеха и пред нищо не се спираха. Веднъж например жената на един тукашен поручик — още съвсем младо, черноочко същество, впрочем вече позалиняло поради мизерните доходи на мъжа си — седнала да играе комар по-наедричко, с надеждата да спечели и си купи пелерина, но вместо това загубила цели петнайсет рубли196. Като нямала да плати и понеже я било страх от мъжа й, по едно време набрала кураж и решила тайно да поиска назаем от сина на кмета — едно много калпаво и не за годините си разхайтено момче. Онзи обаче не само че й отказал, ами се разкикотил и на всеослушание съобщил на мъжа й. Поручикът, който наистина едва свързваше двата края със заплатата си, прибрал половинката си у дома и там хубавичко я наредил въпреки плачовете, писъците и коленопреклонните молби за прошка. Цялата тази възмутителна история предизвика в града само смях; но въпреки че горката поручица не влизаше в кръга на Юлия Михайловна, една дама от „кавалкадата“ — ексцентрична и решителна личност, — която я познавала отнякъде, отишла у тях и буквално я отмъкнала у дома си. Нашите веселяци това и чакали, обсипали „гостенката“ с грижи и подаръци и в продължение на четири дни не я връщали на мъжа й. Ексцентричната дама я настанила в дома си и я повлякла по разходки, танци и увеселения заедно с цялата разлудувала се компания. Взели да я подкокоросват да даде мъжа си под съд, да направи скандал. Уверявали я, че вкупом ще я подкрепят, щели да й станат свидетели. Мъжът й се спотайваше, страх го беше да се бори човекът. Най-сетне онази се усетила, че затъва надълбоко, и вечерта на четвъртия ден ни жива, ни мъртва от страх избягала при своя поручик. Не се знае какво точно е ставало между съпрузите, но кепенците на дървената къщурка, където бе на квартира поручикът, не се отваряли цели две седмици. Когато научи всичко това, Юлия Михайловна се поразсърди на палавниците и остана много недоволна от постъпката на ексцентричната дама, макар онази да й била представила жертвата още на другия ден след похищението. Впрочем тая история скоро се забрави.