Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

На всички край масата не им стана ясно какво можеха да научат, макар че разказът беше хубав. Свещеникът от Хюсабю не даде повече разяснения. Той дръпна Алгот настрана след края на молитвата и двамата проведоха разговор, който никой не чу.

Навярно именно този разговор наведе Алгот на много нови мисли, тъй като следващата сутрин попита Арн дали той, който беше добър ездач, би искал да вземе Сесилия заедно със себе си на езда в това красиво пролетно време. Не се наложи Арн да бъде убеждаван.

Стана така, че Сесилия и Арн яздеха един до друг по южните склонове на Кинекуле в този толкова топъл ден, през който духаха хладни ветрове. Върбата беше напъпила, в поточетата се лееше вода, а земята тук-там беше покрита с петна сняг. Като че в началото не смееха да си говорят, макар най-накрая да бяха в близост един с друг, а хората на баща й, които ги следваха, бяха на прилично разстояние, така че ги виждаха, но не ги чуваха. Всичко, което Арн й беше казал в трескавите си среднощни мисли или когато се бе метнал на Шимал и високо бе извикал думите във въздуха, остана неказано. Той скоро се увлече в детински описания на предимствата на Шимал и защо конете от Светите земи са много по-добри от другите коне.

Сесилия изглеждаше умерено заинтересувана от тези думи. Тя се усмихваше, за да го насърчи да продължи да говори. Самата тя също беше водила дълги среднощни разговори с Арн в сънищата си, макар че през цялото време си беше представяла, че той ще каже правилните думи и че тя ще му отговори учтиво, така че той да каже повече неща. Тя млъкна, когато стана дума за способностите на конете и за това как биха могли да се групират за чифтосване.