Съдба

Лола Валдес седеше срещу Кейт Фокс и се усмихваше широко. Тя беше елегантна, облечена в свободна рокля на „Мисони“, съчетана с малка кремава жилетка на „Прада“ и обувки на ниски и тънки токчета „Кейт Спейд“ от светлокафява кожа, които стояха чудесно на деликатния маслинен оттенък на кожата й. Личната й фризьорка бе оформила кичурите й естествено, със свободно падащи къдрици, а пищният й вид на палава девойка от седемдесетте години се допълваше от лек грим — само малко гланц върху устните, златисти сенки на клепачите и намек за руж по бузите.

А ето че пред нея седеше легендарната Кейт Фокс, въплъщението на жената от кошмарите й — но всъщност коя беше тя? Просто някаква интелектуална кучка с вързана на опашка коса, облечена с дънки и тениска. Хубаво тяло, бейзболна шапка, нищо забележително. Приличаше на запазена майка, излязла на разходка в провинциален мол. Модна богиня? Друг път.

Но малкото червейче на съмнението й нашепваше в ухото, че Маркъс все още бе преследван от този призрак.

— Никога не съм предполагала, че ще се появиш тук — каза тя и премести ръката си, за да може Кейт да види новия й годежен пръстен. Огромен брилянт от „Тифани“ в естествено розово, невероятно рядък. Още щом Лола игриво му призна за връзката си с историята на Жаки Молтрано, Маркъс й предложи, наричайки я „своето бебче“ и „своята умна малка придобивка“. Той се засмя, наслаждавайки се на нейната преданост. Твърдеше, че тя е първата жена, която всъщност му е била полезна. След като Кейт си отидеше, щяха да могат да преминат към съвместния си живот. — На това му се казва смелост.

— Всъщност само искам да говоря с Маркъс — отвърна Кейт. — Да го помоля да се оттегли.

— Да се оттегли? — засмя се Лола. — Да се оттегли! Очакваше се ти да се оттеглиш. Още в началото, когато той те помоли. Във връзка с това смрадливо списание. Amiga48, сигурно си ненормална. Loca49. Да захвърлиш и да се откажеш от всичко това?

Кейт я погледна.

— Сега всичко е твое, скъпа. На мен цената ми дойде твърде солена.

— Не поиска да се откажеш дори и след споразумението. Той можеше да те смачка, а вместо това ти даде тези пари. Но ти не можа просто да си тръгнеш. Остана. И го тормозеше. Разбираш ли?

— Това е проблем на Маркъс — отвърна Кейт. — Аз исках да използвам интелигентността си. Той не можеше да се справи с нея. Внимавай какво си пожелаваш, госпожице Валдес. Ще получиш всичко до цент.

— Просто ми завиждаш. Защото аз мога да го задържа.

— Аз го напуснах — каза тихо Кейт. — Както мисля, че ти е известно.

— Затова аз не направих същата глупава грешка — изсъска Лола. — О, мислиш се за толкова прекрасна и толкова умна заради малката си тъпа работа. Сякаш моето не съм го постигнала с интелигентност. Сякаш ми е лесно. — Тя размаха пръстена си. — Трудно е. Адски мъчно. А ти ми се пречкаш, през цялото време се пречкаш на шибания ми път. Така че вече с издателската ти кариера е свършено.