Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
Разбира се, че беше тя. Глупав и напълно безсмислен въпрос. След като тя не му отвърна, той го зададе отново, този път по-високо.
В отговор тя се появи на прага на кухнята и се намръщи.
– Сега ли се прибираш? – попита я.
– Не, седя си в килера цял следобед! Какъв е този странен въпрос?
– Не те чух да влизаш.
– И въпреки това съм тук! – жизнерадостно му отвърна Мадлин.
– Да – съгласи се той, – тук си.
– Добре ли си?
– Добре.
Тя повдигна вежда.
– Добре съм. Малко гладен.
Съпругата му хвърли поглед към купата върху кухненския плот.
– Мидите вече трябва да са се размразили. Ще ги задушиш ли, докато аз приготвя водата за ориза?
– Разбира се.
Надяваше се чрез тази простичка задача да успее поне донякъде да се отърве от водовъртежа Сол-Пол, който заплашваше да погълне ума му.
Задуши мидите в зехтин с малко чесън, лимонов сок и каперси. Мадлин пък свари ориз "Басмати" и приготви салата от портокали, авокадо и нарязан на кубчета червен лук. Междувременно Гърни се бореше да запази концентрация, да остане тук и сега, в кухнята и настоящето. "Обичал да упоява четиринайсетгодишни момичета. После ги снимал – много красноречиви снимки."
Вече бяха преполовили вечерята, когато осъзна, че Мадлин му разказва за разходката си този следобед по лъкатушните пътеки, които свързваха техните петдесет акра с тези на съседа им, които бяха триста и петдесет. Не бе чул нито дума. Усмихна се енергично и направи усилие, макар и закъсняло, да слуша внимателно.
– ...невероятно наситено зелено, даже на сенчестите места. А пък под това покривало от папрати се гушеха невероятно дребнички лилави цветчета! – Докато говореше, в очите ѝ блестеше светлина, която засенчваше тази на лампите в стаята. – Почти микроскопични. Приличаха на миниатюрни синьо-лилави снежинки.
Синьо-лилави снежинки ли? Света Богородице! Напрежението, разминаването, пропастта, които разделяха въодушевлението на Мадлин и собствената му тревога бяха толкова големи, че без малко да простене на глас. Нейното поле от съвършени изумруденозелени папрати и неговият кошмар от отровни тръни. Нейната жизнена чистосърдечност и неговият... неговият какво?
Сблъсък с дявола?
Я се вземи в ръце, Гърни! Вземи се в ръце. От какво, по дяволите, се страхуваш толкова?
Но след като си отговори, бездната му се стори още по-дълбока, а стените ѝ като че бяха намазани с олио и невъзможни за изкачване.
Страхуваш се от себе си.
Останалата част от вечерята прекара в нещо като емоционална парализа. Опитваше се да яде достатъчно, за да прикрие факта, че няма апетит. Преструваше се, че слуша внимателно и с удоволствие разказа на Мадлин. Само че колкото повече се разпалваше нейният ентусиазъм при описанието на прекрасните цветя, великолепния аромат във въздуха, лазурната синева на дивите астри... толкова по-самотен, изолиран, разстроен и побъркан се чувстваше той. След малко осъзна, че Мадлин е спряла да говори и го наблюдава загрижено. Зачуди се дали не го е попитала нещо и сега да чака отговора му. Не искаше да си признае колко е разсеян, нито пък защо.
– Говори ли с Кайл?
Въпросът ѝ го свари неподготвен, защото нямаше нищо общо с предишната тема. А може би тя вече го бе задала веднъж? Или пък бе направила преход към друга тема, докато той не бе внимавал, погълнат от собствения си ад?
– Кайл?
– Синът ти.
Не произнесе името като въпрос, просто го повтори, за да го използва като котва, като начин да стъпи на брега и да се върне в настоящето. Беше твърде сложно и не можеше да ѝ обясни.
– Опитах се. Аз му звънях, той ми звъня. Разменихме си съобщения.
– Трябва да опиташ отново, докато се свържеш с него.
Той само кимна. Нямаше желание да спори, нито знаеше какво да каже.
Тя се усмихна:
– Ще е добре за него. И за двама ви всъщност.
Той отново кимна.
– Ти си му баща.
– Зная.
– Добре тогава.
С това тя приключи разговора и се зае да раздига масата.
Мадлин отиде два пъти до мивката с пълни ръце, а Гърни я наблюдаваше. После тя се върна с влажна гъба в ръцете и домакинска хартия, за да почисти масата.
– Парите имат твърде голямо значение за него – каза той.
Мадлин вдигна поставката за салфетки, за да избърше и под нея.
– И какво от това?
– Иска да бъде съдебен адвокат.
– Това не е непременно нещо лошо.
– Да, обаче неговите мотиви са свързани само с големите пари, голямата къща, голямата кола.
– Може би иска да го забележат.
– Да го забележат ли?