Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Единственото, което му оставаше да свърши, беше да вземе Кармен Санчес, за да му помогне при последната среща с Леон Блум.
Арчи знаеше, че не може да рискува да мъкне пачките с пари в Колумбия. Куфари, пълни с банкноти, невинаги минават през рентгеновия контрол на летищата. Трябваше да убеди Блум да предаде парите му на Арсел, докато той отсъства. Санчес му трябваше, за да притисне Блум.
Санчес спря пред банката в уговореното време. Караше раздрънкана хонда акорд, модел 1985, която Арчи се бе съгласил да купи срещу три хиляди долара. Той самият се канеше да стигне с нея до друг град и да вземе самолет до някъде, където снимката му нямаше да е разлепена на всеки терминал.
Санчес беше облечен в джинси и кожено рокерско яке, с червена, бяла и синя линии — алюзия с американското знаме. До него седеше някакъв мъж, който се представи като негов братовчед. Казваше се Хектор. Беше само по джинси и пуловер, като че ли не можеше да си позволи дрехите на Санчес.
Арчи се качи на задната седалка, мислейки, че непознатият наистина може да е братовчед на Санчес. Имаше същите черти на индианец от долината на Амазонка като него.
— Ей, човече — каза Арчи, — нямаме нужда чак от двама души за това нещо.
— Не се притеснявай — каза Санчес. — Няма да плащаш. Аз го вкарвам. След това се оттеглям за малко. Трябва ни някой от семейството тук да държи бизнеса.
— Ремък има ли?
— Да бе, да. — Санчес измъкна един „Смит & Уесън“ деветмилиметров, автоматичен, с пълнител с петнадесет патрона и рече: — Покажи му.
Хектор измъкна оръжието.
Арчи кимна, размърда се и напипа дръжката на своята берета под колана на леките си вълнени панталони „Джаред Барнс“, скрита под копринената риза, ретро, стил — петдесетте години — последният му комплект чисти дрехи. Разкърши рамене и се отпусна на задната седалка, мислейки си как, ако сега ченгетата се опитат да ги спрат, ще ги засипят с куршуми.
Каза на Санчес да кара към моста Бруклин.
— Браунсвил? — попита Санчес.
— Не — отвърна Арчи, — не сега. Ще ти покажа накъде. Ти само мини по моста.
45.
Лойд Шоу и екипът му се намираха на десетина карета от офиса на Леон Блум на Краун Хайтс, когато гласът на Уолтър Уонг прозвуча през пукота на радиостанцията.
— Шоу, обади се!
— Да.
— Как изглежда Блум?
— Ти къде си?
— Пред офиса на компанията. Току-що излезе един, отива към колата си.
— Дебел, мазен тип, с проскубана червена брада и еврейска шапчица на главата.
— Същият.
— Проследи копелето. Гледай да не те забележи. Ще се справиш ли?
— Разбира се.
— Направи го. Дръж ни в течение.
Шоу включи бутона на радиостанцията на приемане.
Уличното движение отново се задръсти и Тони Импелитери изруга:
— Мамка му!
— Спокойно — каза Шоу. — Изключи тази шибана сирена. Още не знаем накъде отиваме. Само задръж.
— Никакъв избор нямам при тоя трафик.
Полицейското радио запращя и отново се чу гласът на Уолтър.
— Тръгва на запад към Истърн Паркуей. Може би към моста. Още не мога да кажа.
— Следвай го. Не се приближавай прекалено.
— Страхотно! — възкликна Импелитери. — Тоя е тръгнал към нас. Минаваме по Флетбуш авеню и може би ще го прихванем.
— Добре. Давай.
Импелитери пусна сирената на колата и едва успя да се провре през задръстените улици. Въпреки това им струваше пет минути, докато излязат на Флетбуш.
Шоу вдигна микрофона на радиото и повика Уонг.
— Уолтър, къде си сега?
— Току-що минахме Атлантик авеню.
— По дяволите! — изруга Импелитери. — Сега скапанякът е пред нас.
— Не се притеснявай — успокои го Шоу. — Давай на запад. Не сме много след него.
Той натисна бутона за предаване и каза:
— Съобщи ни, ако излезе на моста или спре някъде.
— Не мисля, че отива към моста. Зави по Уилъби.
— Той е в Бруклин Хайтс — намеси се Джеймс Спърлинг.
След пет минути до тях достигна последното съобщение на Уолтър.
— Паркира. Влезе в бар „Слейдс“ на Монтагю стрийт.
— Добре, Уолтър. Ти само остани отвън. Не влизай. Пристигаме след три минути. Само изчакай.