Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
— Не знам. Не мисля, че знаят за връзката между Сините тапи и недвижими имоти „Арбър“. Надявам се, че не знаят.
— Какво значение има? — добави Спърлинг. — Резултатът е същият. Тази компания с недвижимите имоти прескача през главите им и какво правят те? Дръпват конците и ръководството вкарва тежката артилерия.
— Нас — додаде Импелитери.
— Екипът камикадзе — уточни Спърлинг.
— Заеби! — измърмори Импелитери. — Ако някой загине, има няколко в списъка, които…
— Блум претендира за номер едно — прекъсна го Шоу.
— Търси си куршума — измърмори Спърлинг.
— Браво, Джеймс — усмихна се Импелитери и после се обърна към Шоу: — Защо тоя шибан тип Блум не е мъртъв вече, след като е прецакал Арчи?
— Елис Марвин каза, че Арчи го използва да държи парите му. Арчи вероятно не може да си позволи да го убие. И ако Блум му е казал как да ликвидира Рахман, сигурно му дължи и за това. Малкото, което компенсира преждевременната покана да напусне терена.
— По дяволите. Ако мюсюлманите разберат това, ще имаме още един мъртъв чифут.
— Ей, стига с тия антисемитски тъпизми. Чифут? Еврейче? Всеки път ли, когато има някаква схема, изискваща поне малко мозък, трябва да са непременно евреите?
Импелитери качи колата на тротоара, за да избегне трафика. Тримата подскочиха в седалките си и Шоу се извърна към Спърлинг.
— Ти да не си евреин?
— Да, евреин съм.
— Е, сега трябва да признаеш, Джеймс, че точно в този случай изглежда всичко е замислено от еврейски ум.
— О, хайде, Джеймс, само един евреин може да измисли подобно нещо — добави Импелитери. — Адски коварен замисъл. Прекарваш всеки да играе срещу всеки и прибираш мангизите от разиграванията.
— Импелитери…
— Какво?
— Майната ти!
— Ей, къде ти е скапаното чувство за хумор бе, човек?
— Остана в Холокоста.
— Добре, добре. Успокой се. Имам една новина за теб, евреин или не, с тоя Блум е свършено точно както с всеки друг педал, виновен затова, че си наврях задника в огъня, за да спра тая гадост, която е натворил.
— Напълно ме устройва.
— Майната му на Блум — каза Шоу. — Арчи Рейнолдс е гадняр номер едно. Блум все пак не стреля по хората наоколо. Много път трябва да минем, преди да съберем достатъчно неща срещу него. Сега търсим Арчи Рейнолдс.
Импелитери се извърна към Спърлинг с лукава усмивка.
— Хей, Джеймс!
— Какво?
Импелитери изговори тихо и бавно:
— Само не забравяй. Бам-бам!
Спърлинг кимна.
Шоу присви очи към пътния знак, покрай който минаваха. Пресметна разстоянието до Краун Хайтс. Погледна часовника си и промърмори:
— Хайде, Арчи, хайде, копеленце, дано да си там.
Но Арчи не беше в недвижими имоти „Арбър“. Беше в Бронкс и продаваше своя сааб на собственика на един магазин за вехти крадени коли, който щеше да пренабие номерата върху двигателя на таратайката, да я пребоядиса, да й сложи други идентификационни номера и да я препродаде на два пъти по-висока цена от седемте хиляди, които даде на Арчи.
Арчи си беше осигурил джобните пари, без да се налага да се връща до сейфа в жилището си в Садъл Брук. И сега се зае да изпълнява методично следващите ходове от плана си.
Срещна се с основния си снабдител на кокаин, доминиканец на име Рикардо Арсел. Арсел имаше ресторант в Уошингтън Хайтс, на няколко минути пеша от магазина за таратайки. Пратките кока се напасваха добре между чувалите с продукти, които доставяха всекидневно в заведението.
Арсел знаеше за проблемите на Арчи. Той беше уредил услугите на Санчес. Сега пак щеше да му помогне с уреждането на още няколко други неща.
Двамата седнаха в едно закътано сепаре и договориха месечния пай за Арсел, ако се свърже със своя снабдител, колумбийска група, контролираща малък планински град недалеч от Богота. Сумата щеше да гарантира на Арчи тяхната протекция. А липсата на договор за екстрадиране между Колумбия и САЩ щеше да му гарантира, че дългата ръка на закона няма да го достигне.
След това Арчи взе такси до един платен гардероб в долен Манхатън, където отвори багажна клетка и прибра оттам пет пластмасови карти и пет ключа. Картите осигуряваха достъп на приносителя до пет платени гардероба в Манхатън и Бруклин, петте ключа отваряха багажна клетка във всеки един от тях. Освен картите и ключовете в клетката имаше и валиден паспорт на мъж на име Адам Еверет, но със снимката на Арчи. Арчи си беше купил паспорта преди две години точно за такива критични ситуации.