Донърджак
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Донърджак». Краткое содержание книги:
Алис се намръщи.
— Не мога да ти разкажа за това. Всъщност самата аз не зная всички подробности, но нещо се случило с мама, когато била бременна с мен. Тя поискала да прехвърлят по-голямата част от обезщетението на мен, защото родителите й оставили много пари.
— Да де, нали „Хазърд Иншурънс“ принадлежи на твоя род.
— Да… Добре, че мама не е снобка, иначе никога нямаше да ми позволи да върша истинска работа.
— Изглежда симпатична жена. Неомъжена ли е?
— Винаги е била. Дори не ми казва кой е баща ми. Струва ми се обаче, че още пази сърцето си само за него.
— Прекрасен старовремски израз.
— Такова е отношението й към него. Когато стане дума, очите й се насълзяват и се изчервява. Много е мило.
Дръм извади бутилка и напълни две чаши. После побутна едната към Линк.
— Подарък от благодарен клиент. Добре сега, кажи за оная работа, за която искаш да ме наемеш.
Линк неспокойно се размърда и отпи от чашата си. Беше някакъв алкохол, измамно силен, въпреки сладостта си.
— Искам да открия Джейсън Макдугал — човекът, който ни помогна по време на бунта.
— Спомням си го — само че малко мъгляво. Хубавичко момче с тъмна коса и тъмни очи, нали?
— Точно така.
— Какъв е проблемът? Имаш името и описанието. Убеден съм, че би трябвало да можеш и сама да го откриеш.
— Аз също си мислех така. Той даже спомена, че живеел в Шотландия. Очевидно обаче в цяла Шотландия няма Джейсън Макдугал, който да отговаря на това описание и да е бил в Ню Йорк в деня на елишитския бунт.
— Странно.
— Да. Явно, въпреки цялата бъркотия, е запазил достатъчно самообладание, за да ми даде фалшиво име.
— Е, ти не постъпи ли по същия начин?
— Казах му псевдонима си.
— Подробности.
— Искам да го откриеш. Той спаси живота и на двама ни и ми се струва, че му дължа нещо.
— Ами правото му на личен живот?
— Дезмънд…
Гласът на Линк прозвуча умолително, зелените й очи напрегнато го гледаха. Дезмънд Дръм не бе толкова стар, че да е забравил силата на юношеската любов, така че потисна усмивката си и извади бележник и химикалка.
— Разкажи ми всичко, което си спомняш за него, Линк. Споменавал ли е за някакви приятели или за семейството си? Къде е отседнал в Ню Йорк?
Линк бавно му изложи всичко, което си спомняше. След като Дезмънд се беше съгласил да й помогне, нервността й изчезна и тя отново възвърна професионалната си наблюдателност. Въпреки че бе прекарал повечето време от срещата почти, в безсъзнание, Дръм също прибави някои подробности.
— Ето — каза той, когато свършиха. — Сега имам откъде да започна.
— Какъв ти е хонорарът?
— Като на приятелче, няма да ти взема нищо.
— Както сам отбеляза, след две години ще стана мултимилионерка. Ако таксата ти надвишава сегашните ми възможности, можеш по-късно да получиш остатъка с лихва.
Дръм плъзна поглед до неугледния си офис. Тъй като голяма част от работата се вършеше във Вирту, наемите бяха спаднали, но и беше станало по-трудно да си намериш добро място, защото търсенето бе ограничено. Той побутна към нея стандартна бланка за договор.
— Ето.
— Това ли е всичко?
— За такава работа, да.
Линк извади от портфейла си кредитна плочка.
— Вземи парите за разходите и за тази едночасова консултация.
Докато Дръм го правеше, Линк го наблюдаваше.
— Защо се занимаваш с това, Дезмънд? Едва ли е за пари.
— Просто съм любопитен, предполагам. Обичам да ми плащат за това да си пъхам носа в работите на другите.
— Също като мен — засмя се Линк.
— Ами, да — намигна й той. — Позволи ми да поканя новата си клиентка на обед. Искам да поговорим за положението с елишитите. Този бунт може да попромени нещата.
— И аз си мислех за това. Чувал ли си се с…
— С нашия клиент ли? Не. Сигурно обаче е разтревожен. Хайде да му намерим нещо преди да ни потърси. Нещо против да отидем пеша на обед? Дадох да сменят тапицерията на колата.
— Всъщност с удоволствие бих се поразходила. На следващата пряка забелязах един китайски ресторант, от който се носеше невероятен аромат.