Проходът

Никой не е казвал, че е моя работа да помня тези неща, но ми се струва, че ако аз не ги запиша, те ще потънат в забрава. Не само историята на нашето пристигане, но и споменът за онзи свят, светът от Времето Преди. В който се купуваха ръкавици или шал за Коледа, разхождахме се с татко в квартала и седяхме на прозореца в летните нощи, за да наблюдаваме как звездите изгряват. Те всичко вече са мъртви, разбира се, Първите. Повечето са мъртви толкова отдавна, или пък са обсебени, че никой вече дори не си спомня имената им. Когато си мисля за тези онези дни, чувството, което ме обзема, не е тъга. Малко тъга за близките, които вече не са сред нас, като Терънс, който беше обсебен на двайсет и седем години, Люси, която умря при раждане малко след това, и Мейзи Чоу, която живя доста време, но почина по начин, който просто не си спомням. Апендицит, май, или пък рак. Най-тежко е да си спомням за онези, които се предадоха. Онези, които отпуснаха ръце от тъга или страх, или просто от нежелание да носят тежестта на този живот. Тях сънувам. Сякаш са напуснали света някак недовършили пътя си и дори не знаят, че са го напуснали. Но предполагам, че това разбиране е част от старостта, когато си наполовина в този свят и наполовина в другия, а двата са смесени в ума ти. Не остана никой, който да си спомня името ми. Хората ме наричат Леля, защото не можах да имам свои деца, и предполагам, че това е добре за мен. Понякога ми се струва, че нося толкова много хора у себе си, че никога не съм сама. И когато си отида, ще взема всички тях със себе си.

Стражите ни казаха, че армията ще се върне и ще доведе още деца и войници, но така и не се случи. Автобусите и камионите се оттеглиха, а когато падна мрак, затвориха вратите и включиха прожекторите, толкова ярка беше светлината им, че закри звездите. Изумителна гледка. С Терънс излязохме да погледаме, треперейки от студ, и тогава разбрах, че думите му са истина. Тук щяхме да живеем отсега нататък. Заедно бяхме през Първата нощ, когато светнаха прожекторите и звездите угаснаха. И през всичките следващи години никога вече не видях онези звезди.