— По дяволите, по дяволите, по дяволите — каза тя, смачка картичката и понечи да я хвърли в едно от кошчетата, но се възпря в последния момент и я натъпка в джоба си. Върна се бързо обратно в кабинета си и се усмихна криво на Кевин.
— Е, какво имаме тук?
— Ами вие си имате цветя — отвърна той, без да забележи, че настроението й далеч не е весело.
— Стига за тези цветя. Казвай какво си донесъл.
Кевин разпръсна по бюрото разпечатките, които Стейси му беше дала, разпределяйки ги в четири групи.
— Това са снимките, които ни изпрати Ник Сандърс. Направени са с четири различни фотоапарата. Интересуват ни тези три — той посочи три снимки, на които Карол веднага разпозна изгледи от Суиндейл. — Според програмата на Стейси те са заснети със същия апарат, който е направил и снимката на Тим Голдинг, която открихме в компютъра на Рон Алегзандър.
Доволна усмивка плъзна бавно по лицето на Карол.
— Следователно имаме всички основания да предполагаме, че един от тримата лесничеи е направил тази снимка на Тим? — каза тя.
— Така изглежда.
— Какво смяташ да предприемем? — попита Карол.
— Ами като се има предвид, че интересуващият ни фотоапарат е бил купен срещу пари в брой от Бирмингам, той надали е от служебните, които са собственост на националния парк. Затова реших да се обърна към дербишърската полиция с молба да претърси едновременно домовете и офисите им, да изземат всякакви фотоапарати, които открият, и тогава ще проверим дали съвпадението ще се потвърди.
Карол обмисли предложението.
— Така ще им дадем прекалено добра възможност за измъкване — възрази тя. — Започнем ли да претърсваме, ще предупредим убиеца, че сме по следите му. Ще му остане време да си намери алиби или дори да изчезне. Не, по-добре е да вземеш домашните им адреси от администрацията на националния парк, после вземаш три следователски екипа, заминавате за Дербишър, проследявате ги, и когато моментът е подходящ, арестувате и тримата едновременно — по подозрение в убийство. Едва тогава ще помолим местната полиция да проведе обиск по домовете им, докато ние ги разпитваме тук. Искам този човек да е уплашен, да не е на собствена територия, да се чувства несигурен.
— А откъде да намеря хора за три екипа? — попита Кевин.
— Говори с инспектор Мерик. Кажи му, че съм наредила да ти отпуснат петима души — тя вдигна предупредително пръст. — Но Сам Еванс не бива да е един от тях.
Кевин се намръщи.
— Но нали именно той намери Сандърс и го накара да ни прати снимките.
— Именно — отвърна Карол. — И въпреки това не прояви желание да доведе търсенето до край. Не го допускай до финалното преследване, Кевин. Дано това да му е за урок — съзнаваше, че постъпва прекалено строго, но искаше да овладее склонността на Еванс да се прави на единак, да му помогне способностите му да работят в негова полза, а не в негова вреда. Карол разбираше идеята на такъв урок; самата тя имаше трудности с него в началото на кариерата си. Поемането на рискове си вървеше с работата, но ако тръгнеше по несигурен мост, човек трябваше да умее да различава здравото дърво от гнилото. А според Карол Еванс имаше да учи още много в това отношение.
