Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Въздъхна с облекчение и понечи да се изправи, но бутонът щракна и изхвръкна пак навън.
Юри изпсува гневно. До пистата оставаха осем километра, а боингът бе само на четири километра от нея. Нямаше да успее да изстреля ракетата.
Събра сетни сили и отново се пресегна към редицата копчета. Всичко го болеше — имаше чувството, че сухожилията му ще се скъсат. Този път обаче сякаш по-лесно се добра до бутона и не махна пръста си от него, докато не се увери, че е влязъл достатъчно навътре. В същото време с другата си ръка опипа командното табло и натисна ключето, задвижващо ракетоносача. Изчака да чуе познатото бръмчене на моторите, изправи се бързо и погледна индикаторите.
Сърцето му се сви — „Куантъм“-66 беше на 300–400 метра пред него и все още летеше доста ниско. Пресметна, че докато се снижи и заеме позиция за обстрел, боингът вече ще е стигнал пистата. Кацне ли и той на летището, веднага ще го арестуват, а нямаше достатъчно гориво, за да отлети на друго място. Нима трябваше да се сбогува с живота и да се гмурне в океана? Не, той не беше от хората, които лесно се предават. Та нали досега винаги бе намирал изход и от най-трудните положения.
А защо пък да не взриви боинга върху полосата? Вероятността да се спаси след това наистина бе нищожна, но все пак съществуваше. Ще зареже гълфстрийма в крайбрежните води и ще доплува до брега, а там все някак ще се оправи с малобройната охрана. Колко му е да скалъпи някоя историйка? Беше длъжен поне да опита.
Пообнадежден, Юри наклони самолета силно надясно. Щеше да направи вираж и да застане зад опашката на боинга. Ако противникът запусне допълнителната силова установка, това ще е нова цел за ракетата и тя ще се забие право в ауспуха. От подобен удар не би оцеляла дори яка машина като „Боинг 747“.
Холанд подаде команда за ново положение на задкрилките и намали вертикалната скорост на 3,5 м/сек — до пистата оставаше малко повече от половин километър. На летището не се забелязваше някакво особено раздвижване, а и от кулата не проблясваха предупредителни сигнали — диспечерите явно не бяха усетили боинга.
Редовните светлини обаче бяха включени и пистата вече се виждаше, макар и неясно, под развиделяващото се небе.
— Джеймс! — извика тревожно Роб. — Има несинхронно спускане на задкрилките!
— Къде? — Холанд извъртя щурвала наляво.
— Левите са на десет градуса и не помръдват, а десните са на седем.
— Така си и мислех. Едва удържам самолета да не се килне надясно. Пробвай с резервното управление!
Той натисна левия педал на кормилната система и увеличи режима на двигателите, но при несиметрични задкрилки и тяга само от лявата страна съществуваше сериозна опасност самолетът да се преобърне надясно.
Роб премести резервния превключвател на положение „прибрано“ и изправните задкрилки от лявата страна застанаха на 7 градуса. Самолетът излезе от наклон.
— Стига толкова! Така е добре! — каза Холанд.
Прагът на полосата се скри под носа на самолета.
— Петнайсет метра, дванайсет, десет… — занарежда Роб, следейки показанията на радиовисотомера.
Холанд отне ръчките за газ. Изправи самолета по осовата линия, изравни го плавно над полосата и го остави да опре, преди да изтегли интерцепторите и да натисне спирачките. От двете страни на пистата се издигаха стръмни баири — за да стигне до стоянката, трябваше да измине елипсовидната пътека за рулиране в ляво и да обърне посоката на движение. Намали скоростта до двайсет възела и бавно зави по пътеката.
— Слава богу! — въздъхна Роб.
— Изиграхме го оня мръсник! Като спрем окончателно и двигателите изстинат, ракетите му вече няма да уловят никакви сигнали.
Следвайки обичайната процедура при приземяване, Роб започна да щрака копчетата по командното табло. По инерция включи и допълнителната силова установка. Един мотор забръмча в опашката на боинга и задейства малкия реактивен двигател, който доставяше електричество в самолета и изпускаше навън силна струя въздух под налягане. Когато двигателят достигна определения минимум обороти в минута, контролиращият го компютър нареди на клапата за гориво да се отвори и на свещите да запалят горивото. Това ускори дейността на генератора и той изхвърли през ауспуха парещи газове с температура над 600 градуса С.