Невинен
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-098-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинен». Краткое содержание книги:
А сега съм обвинен в убийството на съпругата си…
Преди две десетилетия Ръсти Сабич и Томи Молто се сблъскват в земетръсен процес за убийство. Сега Сабич вече е съдия. Но отново е обвинен в отнемането на човешки живот. Този път – на съпругата си…
На пръв поглед тя умира от естествена смърт. Но защо Ръсти чака цял ден, преди да съобщи на някого? Старият му враг, прокурорът Томи Молто, започва разследване. И открива улики, които сочат към Сабич… А скоро приключилата връзка на Ръсти с доста по-млада жена допълнително наелектризира ситуацията…
Двама силни мъже се изправят един срещу друг в съдебната зала. Отново. И всеки иска да бъде победител.
Експлозивната съдебна драма проследява сблъсъка на Ръсти Сабич и Томи Молто двайсет години след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното“. А безспорният майстор в жанра Скот Търоу за пореден път шокира с разкритията си за погрешимостта на съдебната система – от машинациите на прокурорите и адвокатите до нагласените доказателства, които често изопачават истинския смисъл на справедливостта…
Когато Молто обясни това на колегата си, Джим дори се замисли. Рядко беше да видиш Бранд толкова замислен. Но твърде много бе заложено на карта и никой не беше очаквал да се стигне дотук.
Бранд взе топката и я подхвърли няколко пъти. Беше му хрумнало нещо, личеше си.
– Мисля, че трябва да приемеш сделката – каза.
Томи не отговори. Хвана го малко страх, когато чу Бранд да го казва, но после осъзна, че колегата му е прав.
– Мисля, че трябва да приемем сделката – повтори Бранд. – И ще ти кажа защо.
– Защо?
– Защото го заслужаваш.
– Така ли?
– Да. Днес Санди изсипа много лайна върху главата ти. И това е само началото. Ако Ръсти бъде оправдан в това дело, ще те залеят с още помия, за да обяснят ДНК резултатите. Ще кажат: „Така е, защото Молто е подправил доказателствата.“
Томи кимна. Разбираше, че е така. Не можеше да си обясни защо не го е проумял досега. Може би защото не беше подправил доказателствата.
– Добре, но ако Сабич признае, че е манипулирал компютъра – върховен съдия, който открито признава, че е подправял доказателства – ако признае това, хората ще разберат какъв е. Ще знаят, че е убиец, който се е измъкнал от правосъдието. Два пъти. Могат да те критикуват, че си приел споразумението. Но съдия И почти със сигурност ще те подкрепи. Ще изнесе една от онези речи, които съдиите произнасят, когато са доволни, че са се отървали от трудно дело – ще обяснява колко мъдро решение сме взели и така нататък. В крайна сметка всички ще разберат, че си преследвал много хитра сврака и най-накрая си я вкарал в кафеза, където ѝ е мястото. Заслужаваш това признание.
– Не мога да си върша работата с единствената мисъл за онова, което заслужавам.
– Можеш да си вършиш работата, за да поддържаш вярата на обществото в правосъдната система. Със сигурност можеш. И трябва.
Бранд умело си играеше със суетността на шефа си.
– Ти заслужаваш това – повтори. – Приеми споразумението и ще се освободиш от това бреме. Ако решиш, може пак да се кандидатираш за главен прокурор догодина.
Ето и това. Томи се замисли за секунда. Никога не се беше замислял сериозно да се кандидатира, освен в мимолетните си фантазии. Каза на Бранд онова, което му беше казвал и преди – че ако изобщо се кандидатира, ще е за съдия.
– Имам дете на двайсет и един месеца – добави. – Трябва ми стабилна работа за петнайсет години.
– И още един мандат след това.
Томи се усмихна. Сърцето му се развесели. Животът му бе прекрасен. Беше работил здраво и защитаваше справедливостта. Никога не би признал, но това, което казваше Бранд, беше вярно. Той заслужаваше признание. Заслужаваше да стане известен като човек, който е следвал съвестта си.
– Да, и още един мандат след това – повтори.
40.
Нат, 26 юни 2009 г.
Нещо не е наред.
Когато влизам в кантората на Стърн в петък сутринта, татко и двамата адвокати са се затворили в кабинета на Санди и са забранили да ги прекъсват. След като чакам петнайсет минути сред помпозното обзавеждане в чакалнята, секретарката идва и ми предлага да отида до съда, където екипът на защитата скоро щял да се присъедини към мен.
Когато отивам там, прокурорите също още ги няма. Изпращам текстово съобщение на Ана: „Нещо не е наред. Санди болен????? Много странно.“
Марта най-сетне се появява, но минава през съдебната зала като бърз влак и веднага влиза в кабинета на съдия И. Когато отново излиза, спира при мен само за секунда.
– Говорим с прокурорите в коридора.
– Какво става? – питам аз.
Изражението ѝ е твърде объркано, за да ми подскаже нещо.
След няколко минути съдия И надниква в залата, за да види накъде вървят нещата. Без тога прилича на дете, което шпионира възрастните. Вижда ме и ми дава знак да се приближа.
– Кафе? – пита, когато излизам в задния коридор.
– Защо не?
Влизаме в кабинета, където започвам да разглеждам рамкираните партитури, закачени по стените. Едната е подписана от самия Вивалди.
– Трябва да изчакаме останалите – казва съдията, без да обяснява повече.
Аз съм под възбраната на свидетеля и не мога да задавам въпроси, още по-малко на съдията.
– Е, какво смяташ да правиш? – пита той, когато слага две чаши кафе на масичката. Извадил е едно от чекмеджетата на масивното бюро и сега качва краката си върху него. – Мислиш ли да станеш адвокат като баща си?
– Едва ли, господин съдия. Нямам нерви за това.