Жълтата кутия

– И какво общо имам аз с това? – попита Евдокия. – Курт може и да е ограбил хазната, може да е убил Маламир и да сме били любовници, но не съм знаела какви престъпления е извършил?

– Така е – съгласи се писарят. – Но преди да умре, ковачът Блех, ми каза, че след нападението над Гостун и семейството му са му платили толкова добре, че повече не му се е налагало да работи. Като символ на щастливото си забогатяване носеше една от получените монети като талисман. Сам я видях на врата му – жълтица с образа на Константин Велики от едната страна и седящата на трон Богиня и императора от другата. Това са златни римски солиди. Същите, каквито е имало в ограбената хазна във Филипополис преди години. С тях е трябвало да бъде платено на наемниците, които Борис събирал. Странно как са се оказали в посредник на наемни убийци. Това не е било случайно. Двамата с любовника ви Курт сте ограбили хазната на Гостун. Това обяснява и факта как парите просто са се изпарили. За Курт е било детска играчка да обере сандъците, които самият той е пазел, без да остави следи. След което сте си поделили парите, а вие сте ползвали вашата част, за да наемете Луп.

– Това е съвпадение! – махна с ръка Евдокия. – Една монета на врата на някакъв никому неизвестен ковач не доказва нищо! Пък и може Курт да го е наел, не аз!

– Радвам се, че поне не отричате за обира! – Климент се усмихна студено, а събеседничката му отвърна с изпепеляващ поглед – Може и да е съвпадение, но съвпаденията стават прекалено много! – той разпери пръстите на дясната си ръка и започна да ги сива един по един. – Била сте любовница на Курт. Той е ограбил хазната на хана. На ковача е било платено с част от откраднатите пари. Преди да бъде убита Мария е разказала на помощника ми, че във Филипополис сте ходили на пазар за покупки. Точно там сте се свързали с Блех. Старият Сеп си спомня как вие сте била тази, която е препуснала по полето под стените на града, увличайки останалите със себе си, водейки господаря си и съпругата му към сигурна гибел.