Оцеляват само силните [bg]

48.

— Вечният чар върши чудеса — отбеляза Майло и се протегна.

Бяхме в кафява хонда, която не бях виждал дотогава.

Клоните на боровете хвърляха сянка върху седалките. Той спря до мен на ъгъла на Сънсет и Сан Висенте и ми каза да го последвам.

Мястото, което Майло избра, беше в Бевърли Хилс. Уличката зад западната граница на Роксбъри Парк. Бебета, майки, бавачки. Продавачът на сладолед дрънчеше със звънчето си. Много спрели коли. Нямаше начин някой да ни забележи.

— Ако се нуждая от повдигане на самочувствието, няма да стане по този начин — казах аз. — Тя е повече от агресивна.

— О, не се продавай лесно… Малката госпожица „Секс пистълс“, а?

— Стреляше и с двете цеви. Понсико трябва да е бил като пъстърва във вана. Обзалагам се, че имаше предвид него, когато говореше за безгръбначни мозъци. Убийците вероятно са се съюзили на някое събиране на „Мета“. Може да не е замесена цялата група, а да са само няколко отцепници. Сценарият, който ми допада, е, че Понсико е бил ентусиаст на теория, но когато се е стигнало до действие, се е уплашил и разочаровал нея и приятелите й. Някои от тях ще пренощуват у тях и вероятно ще бъдат на веселбата утре. Като добавим и пътуването на Сангър, мирише на голяма нощ за „Мета“. И Андрю е поканен.